Пари Сен Жермен разбива неписаните правила на трансферния пазар.
Толкова огромна е финансовата мощ на френския клуб, че той намери начин да доминира над останалите най-богати в Европа - и то не като влага безумни средства за трансферни суми.
Не, истинският ключ към успеха в привличането на футболисти са заплатите.
ПСЖ предлага толкова неустоими финансови пакети на играчите, че само други клубове, притежавани от цели държави, могат да съперничат. Ако някой се опита да бъде конкурентен със сходно заплащане (например Барселона), най-вероятно ще открие, че просто не може да издържи финансово.
Така стигаме и до случая с Пол Погба. Той е желан от ПСЖ и е очевидно защо - защото е една от най-големите звезди на френския футбол и момче от Париж, на което ще му отива да играе в сърцето на халфовата линия на парижкия гранд.
Но не само ПСЖ има интерес към Погба, Реал Мадрид отдавна го е набелязал, а Манчестър Юнайтед иска от него да подпише нов договор.
Тогава защо полузащитникът би предпочел да изчака една година до края на настоящия си контракт и да премине в Лига 1? Същия въпрос може да зададете на Джорджиньо Вайналдум, на Серхио Рамос или на Джанлуиджи Донарума.
Дори и на Лионел Меси.
Вярно, случаят на Меси е сложен и малко по-различен, но останалите трима изчакаха договорите им с европейски грандове да изтекат, за да приемат прегръдката на Пари Сен Жермен, който пък ги взе като свободни агенти и спести от трансферни суми.
Как точно тези сделки станаха реалност и откога се е преговаряло с въпросните играчи най-вероятно ще си остане загадка, но в ситуацията на Погба имаме същите предпоставки и най-вероятно и развръзката ще е същата.
Според слуховете от тази седмица, ПСЖ ще предложи половин милион евро седмично на халфа, което ще е примамливо увеличение на и без това солидните близо 300 000 паунда, прибирани от него в Манчестър.
В момента Погба е в топ 10 на най-добре платените футболисти във Висшата лига и не се вижда кой друг би му предложил толкова забележителен скок в заплатата.
А че той си тръгва от "Олд Трафорд" е известно отдавна, още когато в средата на миналия сезон мениджърът му Мино Райола отсече: "Мога да кажа, че всичко приключи за Пол Погба в Манчестър Юнайтед".
Ако някой иска да вземе играча още сега, ще трябва да плати огромна трансферна сума - но защо да го прави, когато той ще бъде свободен агент след година?
Странната ситуация на трансферния пазар в момента свежда сделките до наддаване за заплати, а тактиката на ПСЖ изглежда сред най-успешните.
Ако гледаме само похарченото за трансферни суми напоследък, парижани далеч не са сред първенците на континента. През този трансферен прозорец те платиха 60 млн. евро за Ашраф Хакими, но далеч по-показателен е бюджетът за заплати - само Барселона се доближава до него и заради това влезе в тежка криза.
Мощният гръб на собствениците от "Катар Спортс Инвестмънт" вече 10 години дава възможност на ПСЖ да изкривява финансовия пазар във футбола.
И да причинява трусове като този след трансферите на Неймар и Килиан Мбапе преди няколко години за общо 367 млн.
След покупката на Неймар срещу рекордните 222 млн., трансферният пазар вече не е същият.
Финансовият колапс на Барселона отчасти се случи именно като последица от тази хиперинфлация на футболния пазар - за да доведе в крайна сметка до трансфера на Меси в Париж през това лято.
Доколкото е известно, аржентинската суперзвезда ще получава по 25 млн. на сезон в Париж, а сделката е включвала и 25 млн. хонорар при подписването.
За президента на ПСЖ Насер Ал-Хелайфи това е не само още една мечтана сделка, но и пореден голям дипломатически успех за последните няколко месеца.
През април 47-годишният катарски бизнесмен беше под засилен натиск от своите колеги от Барселона, Реал Мадрид и Ювентус да се съгласи на предлагания проект за европейска Суперлига.
Ал-Хелайфи твърдо отказа, за да наблюдава триумфално как злополучният проект катастрофира само за 48 часа. Тогава босът на ПСЖ замени президента на Ювентус Андреа Аниели начело на Асоциацията на европейските клубове (ECA), представляваща интересите на отборите с редовно участие в евротурнирите.
Катарецът членува и в Изпълнителния комитет на УЕФА, оглавява и катарския медиен гигант BeIN Media Group, който държи телевизионните права в международен план за френската Лига 1, както и правата за Шампионската лига на френска територия.
С две думи, Ал-Хелайфи вече е сред най-влиятелните личности в световния футбол и ще има водеща роля, когато УЕФА и ECA обсъждат промените в правилата за финанов феърплей - промени, които президентът на УЕФА Александър Чеферин смята за необходими.
Отговорностите на Насер Ал-Хелайфи в Катар също не са малко, при положение, че в края на 2022 г. страната ще приеме Световното първенство и това ще бъде връхната точка от нейното развитие в спортния маркетинг.
Мондиал 2022 е проект, създаден да диверсифицира катарската икономика, да я направи по-малко зависима от петрола и по-влиятелна сред западните страни.
Разбира се, целта е и да се "изпере" репутацията на една държава, която прикрива масови злоупотреби с човешки права - именно в такъв контекст трябва да разглеждаме звездната селекция на Пари Сен Жермен и полаганите усилия отборът да се превърне във все по-популярна глобална марка.
Независимо дали им се иска или не, Меси и останалите звезди на ПСЖ косвено ще изиграят своята роля в тази сложна политическа ситуация, както и в продължаващия заплетен регионален конфликт между Катар, Саудитска арабия и Обединените арабски емирства.
За да прибират толкова големи заплати, футболните звезди биват превръщани в лъскави пионки, с които се разиграват определени политически игри.
За футбола остава въпросът дали въобще може някак да се противопостави и да наложи някакви работещи рамки на финансов феърплей.
Съдейки по проваления опит да бъде изхвърлен Манчестър Сити от Шампионската лига и по трансферите, които ПСЖ осъществява - едва ли.
Затова, докато очакваме и Погба да стане едно от лицата на катарската мека дипломация, ще продължаваме да се питаме накъде отива футболът оттук нататък. И дали всъщност не го дебнат много по-зловещи опасности от неслучилата се Суперлига.
