Ако има един мач, който да очертава най-ясно смущаващия парадокс във водения от Маурисио Почетино ПСЖ, този мач се изигра в сряда вечер в Шампионската лига.
Загубата на Пари Сен Жермен от Манчестър Сити с 1:2 не е някакъв непоносим или катастрофален резултат и не попречи на парижани да се класират за следващата фаза на най-важния за тях турнир.
Но показаното на терена беше демонстрация на непреодолимото разминаване между треньор и футболисти.
Френският гранд произведе отделни моменти на абсолютна брилянтност и дори поведе в резултата, но отборните недъзи на състава в случая натежаха.
Впрочем несъвършенствата на Сити също бяха налице, особено през първата част, когато домакините не успяха да се възползват от тоталното си преимущество и да превърнат поне едно от положенията си в гол.
Нямаше съмнение, че "гражданите" са по-добрият тим (както и в миналия сблъсък, макар че тогава загубиха), нямаше изненада и в неспособността им да завършват атаките си.
Съществената разлика е, че Сити е отбор, който изцяло се води от треньорските принципи на мениджъра си. Футболистите на Пеп Гуардиола играха така, както го правят в почти всеки мач и задушаваха опонентите с бързо движение, безмилостна преса и изящни комбинации.
В стила на ПСЖ обаче идеите на Почетино ги нямаше.
Аржентинецът разполага с един от най-силните състави в европейския футбол и със сигурност с най-силната атака, поне на хартия.
Но явно му е трудно да наложи концепцията си и да накара събраните играчи да добият определен отборен облик.
Пари Сен Жермен има индивидуалната класа, за да печели повечето си срещи, особено в Лига 1, но в големите сблъсъци с най-силните съперници е нужно и нещо повече. Именно това са сблъсъците, които определят съдбата на всеки треньор на ПСЖ и в тях е нужно тимът да демонстрира игрова философия, в която твърдо вярва.
В Тотнъм Почетино изгради отбор, който се прочу с проактивната си и самоотвержена игра. Работливостта на Спърс беше сред най-високите във Висшата лига и лондончани бяха впечатляващо задружни в начина, по който пресираха още от най-предната си линия.
Не търсете такива отличителни белези в този ПСЖ - няма да ги намерите.
Вместо това, парижкият гранд представлява един подчертано реактивен отбор. Загуби ли топката, той се стреми да остане компактен и с готовност преотстъпва инициативата и пространствата в центъра на терена.
Килиан Мбапе, Лионел Меси и Неймар комбинираха по превъзходен начин при гола, с който гостите поведоха, но именно звездното трио беше първоизточник на най-големите проблеми срещу английския шампион.
Няма как каквато и да е система на Почетино да компенсира напълно присъствието на цели трима луксозни нападатели, участващи твърде малко в дефанзивен план.
С триото ПСЖ става много опасен на контраатака, но поставя под голямо напрежение останалите осем играчи и ги принуждава някак да се оправят при числен превес на противника в ключови зони.
Треньор като Гуардиола няма как да не се възползва и Сити постоянно успяваше да изтегли противника вляво, оставяйки на Рияд Марез огромно пространство на другия фланг.
Със сигурност това не е начинът, по който Почетино иска да играе.
3 - Touches in the opponent's box in the 1st half of #MCIPSG
— OptaJean (@OptaJean) November 24, 2021
Manchester City : 23
Paris: 3
Cornered. pic.twitter.com/nuXbBNyPHp
Разбира се, трябва да се отбележи, че на мениджъра му отне около една година, за да оформи Тотнъм според своите желания.
Но доколко е възможно и в Париж да се случи нещо такова? Годишнината от назначението му е през януари, така че той вече изкара почти година и на "Парк де Пренс".
Само че начело на "шпорите", наставникът имаше свободата да се отърве от футболистите, които не бяха подходящи за идеите му.
В ПСЖ неподходящите са Мбапе, Меси и Неймар, трите суперзвезди.
Те винаги трябва да са на терена и Почетино няма политическата власт да се лиши от някой от тях.
Докато те тримата са в клуба и Почетино е треньор, проектът ПСЖ няма как да проработи откъм футболна идеология.
Дори очертаващото се напускане на Мбапе през лятото може да не реши проблема, защото в момента той е най-ценният от суперзведите, а на скамейката чака резерва като Маури Икарди, който също не е сред най-работливите.
Така че в уменията на Маурисио Почетино като треньор едва ли има съмнение, но той не е наставникът за този състав в този момент от развитието му.
Поч не се вписва на "Парк де Пренс" и футболната му философия бива подкопавана заради ситуацията, в която е поставен.
Иронията е, че това лъсна по най-безспорен начин именно в Манчестър, където аржентинецът е толкова желан.
За Манчестър Юнайтед той е мечтаната опция, но за ПСЖ просто е неправилният човек на неправилното място.