Феновете на Челси вече би трябвало да са привикнали към треньорските смени - все пак от 2000 г. досега цели 23-ма души са сядали на горещия стол.
Но когато раздялата с Маурисио Почетино беше оповестена тази седмица, избликът на всеобщо възмущение беше осезаем.
Подобен гняв се отприщи и когато в началото на своя период като собственици Тод Боели и Бехдад Егбали уволниха Томас Тухел.
В случая с Почетино изглежда и някои от играчите бяха изненадани и недоволни, доста от тях благодариха на треньора за времето заедно, а Николас Джаксън написа: "Обичам те, тренер, иска ми се да бяхме работили заедно по-дълго".
Нападателят даже придружи публикацията си с две емоджита с пляскане по челото - изразяващи ясно отношението му към случилото се.
След всичко, изживяно през този сезон, футболистите запазиха до последно вярата в своя мениджър и продължаваха да играят за него.
Макар че в голяма част от кампанията Челси се мъчеше в средата на таблицата, в заключителните седмици нещата точно бяха тръгнали да се подреждат и серия от пет поредни успеха изкачи отбора до шестото място.
Позитивните настроения на "Стамфорд Бридж" обаче рязко се изпариха и сега чувството е, че Челси отново ще започва отначало. А едва ли някой още си прави илюзии, че собствениците имат някакъв реален план и знаят какво правят.
Напускането на Почетино не е тотална изненада предвид някои негови изказвания относно ръководството.
Аржентинецът неведнъж подчерта, че няма думата при селекцията и не той избира играчите, а явно някои от тях не му харесват.
Реплики в стил "Това не е моят състав, това е съставът на Челси" бяха камъни в градината на двамата спортни директори Пол Уинстенли и Лорънс Стюарт, които продължават да се ползват с пълното доверие на собствениците при избора на футболисти.
В Челси стана традиция играчите да бъдат спускани на старши треньора, а моделът на клуба не предвижда въпросният треньор да има реален глас при селекцията. Тъкмо такъв глас искаше Почетино, но нямаше кой да му го позволи.
Английските медии информираха и за друго голямо разминаване между Поч и шефовете - относно допълването на неговия щаб със специалист по статичните положения.
"Футболът принадлежи на играчите, не на специалистите", изсъска мениджърът през януари. Но мнението му не беше от значение и скоро треньорът по статични положения на Брентфорд Бернардо Куева беше привлечен от "сините".
Най-показателна за недоволството на Почетино беше една пресконференция преди гостуването на Нотингам Форест по-рано този месец.
Аржентинецът заяви, че "няма да е краят на света", ако не продължи да води Челси и посочи, че въпросът не е само дали собствениците и директорите са щастливи.
"Трябва да питате и нас треньорите, защото може ние да кажем, че не сме щастливи, да приемем ситуацията и да се наложи да се разделим", бяха неговите думи.
При това положение дори финалната победна серия нямаше как да заличи разрива между двете страни.
Нормално е играчите и феновете да са разочаровани, защото след дълго ходене по мъките през миналия и този сезон, най-после Челси беше започнал да заприличва на сериозен отбор.
Катастрофален старт на кампанията, закъснели трансфери, раздут състав и тежки контузии на водещи фигури превърнаха лондончани в посмешище заради жалките резултати на фона на вложените средства.
Само пет победи в първите 16 шампионатни мача казват достатъчно за първите месеци на Почетино на "Стамфорд Бридж".
До един момент уволнението му въз основа на резултатите изглеждаше много вероятно, но постепенно във втората половина от сезона нещата започнаха да се нареждат.
Индивидуалната брилянтност на най-добрия играч Коул Палмър накланяше везните в полза на Челси в много мачове, но напоследък вече не ставаше въпрос само за неговите проблясъци.
Челси стана по-организиран с топката и без нея, взе да проявява стабилност в защита и да трупа сухи мрежи.
Ако вземем само резултатите през 2024 г., единствено борещите се за титлата Манчестър Сити, Арсенал и Ливърпул взеха повече точки от Челси.
Анализаторите вече обсъждаха дали при продължаващ възход съставът на Почетино ще се бори за топ 4 и дори за нещо повече през 2024/25. А тъй като тимът е с най-ниска средна възраст в цялата Висша лига, има и перспективите тепърва да се развива.
Разбира се, в отбора не липсват проблеми и Маурисио Почетино няма как да е без вина поне за част от тях.
Основна пречка си остават многото на брой пропуски на чисти положения, на което един от собствениците Бехдад Егбали се е спрял при последната си среща с Поч.
Мениджърът обаче така и не получи надежден централен нападател, с когото да работи, и трябваше да се справя с нешлифования Нико Джаксън на тази позиция.
Голове се очакваха от Кристофър Нкунку, но той почти постоянно беше контузен.
Впрочем, доста е спорно чия е вината за епидемията от травми и някои сочат с пръст Почетино с твърде безмилостните му тренировки и форсирането на невъзстановени футболисти да тренират на 100% заедно с останалите.
Други твърдят, че проблемът е в медицинския щаб, мащабно подменен след пристигането на Боели и компания през 2022 г.
Статистиката сочи също, че във Висшата лига "сините" са направили най-много индивидуални грешки, довели директно до голове - отново вината може да бъде пренасочена към Почетино, или към самите играчи, може да се потърси обяснение с липсата на опит или с недобрата дисциплина (за която подсказва и най-големият брой жълти картони в първенството).
Така или иначе, треньорът беше принуден да работи с неопитен състав, осакатен от контузии, като някои от най-скъпите футболисти (Нкунку, Уесли Фофана и Ромео Лавия) на практика пропуснаха целия сезон.
Бен Чилуел и Рийс Джеймс пък трябваше да са титулярни халф-бекове, но също почти не играха.
На този фон шефовете може би не трябваше толкова категорично да отказват на Почетино малко повече власт при определянето на решенията.
Неговото назначение миналото лято бе прието като най-добрия ход на тези собственици с основната причина, че той е доказал способността си да развива млади играчи.
Въпреки многобройните трудности Почетино съхрани своята репутация точно в този аспект, защото днес прогресът на Челси е факт.
Но аржентинецът просто не е достатъчно послушен за това ръководство, което изглежда очаква треньорът не само да приема безкритично всичките им решения, но и да ги защитава пред медиите всяка седмица.
Никой топ треньор не би приел такъв сценарий, затова сега на "Стамфорд Бридж" не са се насочили към някое от големите имена в професията, а по-скоро към изгряващи таланти в треньорството.
Ако обаче ръководителите погледнат към топ 3 в английския футбол, ще видят, че Пеп Гуардиола, Микел Артета и Юрген Клоп имат около себе си структури, които ги подкрепят напълно и които се стремят да удовлетворят възможно най-добре техните изисквания.
В Челси все още бъркотията в управлението е твърде голяма, за да се реализира подобна концепция, а спряганите за наследници на Почетино не обнадеждават феновете.
Киърън Маккена, Себастиан Хьонес, Томас Франк и очертаващият се фаворит Енцо Мареска притежават потенциал, но не и някакви зашеметяващи визитки, нито пък са създали впечатление, че с нещо превъзхождат Почетино. А неотдавна Челси се опари с подобно назначение в лицето на Греъм Потър.
Ако е вярно и че клубът ще продаде собствените си юноши Конър Галахър и Трево Чалоба, които Поч ценеше високо, то недоволството на феновете ще се увеличи още повече.
Затова представянето в началото на новия сезон ще е абсолютно фундаментално за управлението на Боели и Егбали - които изхабиха още един треньор с несъстоятелните си решения и трудно ще си върнат доверието на публиката.
