Разочароващият за привържениците на ЦСКА финал за Купата на България отключи дълго таените бесове сред "червените" фенове. Мнозина от тези, които преглътнаха преименуването и припознаването през 2016 година вероятно вече съжаляват за безусловната подкрепа, която оказаха през изминалите сезони.
Целта още тогава бе ясна - пряк път към елита, заобикаляне на 20+ милиона лева задължения и жестока битка с Лудогорец за първото място. Последното го имаше в определени епизоди, но победители накрая винаги излизаха разградчани.
Както казваше бившият руски министър-председател Виктор Черномирдин, "Искахме да направим най-доброто, но се получи както обикновено".
Гриша Ганчев със сигурност се опита да направи много на "Армията". Похарчи милиони собствени пари, които можеше да даде за хобитата си. Успя да върне европейските вечери в Борисовата градина, донесе две купи на България, първата от които бе особено сладка през 2016 година. Но собственикът на "червените" явно не си даде сметка за едно нещо. А то е било, е и ще бъде винаги основополагащо - като клуб със славна история ЦСКА няма как да бъде управляван като Литекс.
В подкрепа на тази теза може спокойно да се приведе един прост пример - почти нулев контакт с феновете, липса на комуникация. От феновете се очаква просто да бъдат на стадиона и точка. Какъв актив е голямата фенска маса нагледно показа големият съперник Левски в последните няколко сезона.
Без феновете си "сините" вече щяха да се борят с Гранит (Владая) в окръжните групи по пътя към възкресението. Наред с това маркетинговата дейност и мърчандайзингът на "Армията" са сведени до критичния минимум. В бизнеса това се нарича пропуснати ползи. Да разполагаш с подобен актив и да не се можеш да се възползваш е несериозно. Особено в днешни времена, в които моделът на всеки един западен клуб е видим с два клика разстояние.
Дори в момента феновете на "червените" не могат да се сдобият с официалната фланелка за сезона. В онлайн-магазина под информацията за спецификацията на продукта се мъдри "Няма наличност". А кога ще има? Този проблем бе налице до скоро и в Левски, но на "Герена" все по-добре се ориентират в ситуацията. Явно първо трябваше да повикат неволята.
На "Армията" явно не й е дошъл редът. Треньорските смени - 14 рокади за 6 години говорят повече от красноречиво.
Наред с това двамата треньори с най-високо реноме в сектор "Г" - Любослав Пенев и Стойчо Младенов признаха, че на "Армията" се работи на парче и наставниците са държани далеч от селекционния процес. А самият той далеч не е това, което беше в първите няколко сезона управление на Ганчев.
В последните няколко трансферни прозореца се редят разочарование след разочарование, а малодушието във финала срещу Левски е достатъчен повод за посочване на изхода. Ако до скоро някой от ръководството на ЦСКА е имал надежди, че с тези футболисти може да бъде катурнат Лудогорец, неделният следобед би трябвало да му е подействал отрезвяващо.
"Червените" трябва да сменят поне половин отбор.
За правилна селекция се иска експертиза и набито око. Едва ли в Борисовата могат да бъдат похвалени в тази посока. Най-меко казано. А провалът с Алън Пардю пък бе показателен за това каква работа е свършил иначе елегантният британски джентълмен на "Армията" от назначението си досега.
Ако той е дал благословията си за привличането на издънките от последните сезони, многоточието е задължително. В името на добрия тон. А заявката, че той е различен треньор от Стойчо Младенов, бе потвърдена и в неделя, и в последните двубои под ръководството на британеца.
По-безидеен и беззъб ЦСКА не е имало от години. Сега Ганчев със сигурност е пред дилема - дали да хвърли кърпата или да продължи. Ако избере второто, реформата е задължителна. Иначе предстои още от същото. А нито феновете, нито той самият го иска.
