И най-крайните фенове на Милан вероятно ще го признаят - градският съперник Интер разполага с по-силен състав. Това като че ли не беше под съмнение и през миналия сезон, когато "росонерите" спечелиха Скудетото за сметка на градския си съперник.
Пролича си още повече в първия полуфинал в Шампионската лига в сряда, когато Един Джеко и Хенрик Мхитарян вкараха головете за 2:0, а Хакан Чалханоглу нацели гредата. Всеки от тях спокойно можеше да бъде оставен резерва от Симоне Индзаги...
От друга страна, Стефано Пиоли трябваше да се примири с отсъствието на Рафаел Леао и загуби Исмаел Бенасер още след първите 20-ина минути, така че в течението на двубоя, когато "росонерите" отчаяно се нуждаеха от гол, той прибегна до Дивок Ориги, Томазо Побега и Жуниор Месиас. Наистина няма място за сравнение.
Следователно не е голяма изненада, че Интер спечели три от последните четири градски дербита през този сезон в Серия "А", Суперкупата на Италия и Шампионската лига.
Няма как да се отрече, че Стефано Пиоли направи чудеса с този Милан, извеждайки го до шампионската титла и топ 4 в най-престижния континентален турнир, но е очевидно, че миналогодишната лятна селекция просто не добави класа на един и без това лимитиран състав, който беше допълнително отслабен от контузии.
В първите минути на сблъсъка в сряда вечерта на "Меаца" беше страшно за символичните домакини.
Футболистити на Интер налитаха като оси и почти всяка тяхна атака вещаеше голова заплаха. 0:2 в 11-ата минута отвори фронт на "нерадзурите" да унижат вечния съперник, но резултатът остана непроменен. С аристократична лекота "нерадзурите" пропуснаха куп положения и въпреки добрия резултат ги очаква предизвикателство, тъй като Милан ще излезе с нагласата, че вече няма какво да губи, а Рафа Леао почти сигурно ще е готов за реванша.
Симоне Индзаги винаги е бил от треньорите склонни да прибират своите, когато трябва да се брани резултат в последните 20-25 минути, но в сряда започна да го прави още преди края на полувремето на миланското евродерби.
И трябва да признаем, че това е твърде негативен подход, особено в турнирни битки, предвиждащи два сблъсъка.
С оглед на преимуществото си Интер трябваше да продължи да настоява за трети гол, който правеше невъзможен реванша за "росонерите".
Колкото до Милан - тимът на Пиоли показа още веднъж, че има истински проблем с манталитета си.
Отново и отново през този сезон шампионите трябваше да започват мач с ранен хендикап и пак показаха старата си слабост да влизат в срещите си мудно и неконцентрирано.
Най-голяма надежда на миланистите за реванша е, че ролята на аутсайдери е повече по вкуса им от случаите, в които се очаква да блестят.
Милан елиминира Интер и в двете предишни срещи между старите познайници от Шампионската лига, но в настоящата ситуация ще трябва да разчита на истинско чудо, за да го стори.
Интер е с единия крак на финал, защото просто е по-силен от Милан.
"Нерадзурите" обаче изглеждат твърде далеч от класата на всеки от участниците в другия полуфинал - Манчестър Сити и Реал Мадрид. И все пак не е като да не сме виждали чудеса във футбола. Но първо Интер трябва окончателно да подпечата финалната си виза, а след това да мисли какво и как за битката за короната в Истанбул.
