През декември 2015 г. пламна искрата, която щеше да прерасне в същински фойерверк с невероятната титла на Лестър във Висшата лига.
В края на онази година "лисиците" надделяха с 2:1 у дома над изпадналия в криза тим на Челси. Оттам нататък играчите на Клаудио Раниери не погледнаха назад и спечелиха шампионата, докато за Челси поражението означаваше уволнение за Жозе Моуриньо само три дни след това.
Малко повече от пет години по-късно, Лестър пак е на върха в Премиър лийг и пак никой не очаква шампионска титла от състава. А след загуба на "Кинг Пауър", уволнението е надвиснало със страшна сила над наставника на Челси.
"Те бяха по-остри от нас и тичаха повече", заяви Франк Лампард след поредния лош резултат на водения от него отбор и твърде безличната игра при загубата с 0:2 от Лестър. "Абсолютният минимум е да тичаш, да спринтираш и да покриваш терена, а твърде много от играчите ни не го правеха".
Макар че не за пръв път напоследък мениджърът обвинява играчите си в мързел, той не стигна до критичността на Моуриньо през 2015-та, когато португалецът обвини отбора в предателство на тактиката му.
Приликите обаче са достатъчно много. Шестата загуба през сезона запраща лондончани далеч от борбата за челните позиции.
Вярно, сега отборът е само на 5 точки от зона "Шампионска лига", докато тогава при Моуриньо се беше оказал на 16-ата позиция, само на точка над зоната на изпадащите. Но лошата новина за Лампард е, че единствено през онзи сезон Челси е стартирал по-зле във Висшата лига по време на ерата на Роман Абрамович.
Напрежението върху наставника е огромно не само заради лошите резултати, но и защото играта на големите летни покупки Тимо Вернер, Кай Хаверц и Бен Чилуел не отговаря нито на цената им, нито на стандартите в един топ отбор.
Вернер остана резерва срещу Лестър и в първенството не се е разписвал от ноември, а единственото му попадение в последните 15 мача дойде за Купата на Англия срещу четвъртодивизионния Моркамб.
Всъщност срещу "лисиците" германецът порази мрежата, но ВАР видя тънка засада и Челси беше лишен дори от някаква крехка надежда в заключителните минути.
"Сините" вече изиграха точно половината мачове от сезона, а Франк Лампард не успява да покаже, че е мениджърът, който ще развие този отбор до истински кандидат за титлата.
Всъщност показва точно обратното, защото всеки път, когато се изправи срещу по-сериозен съперник, дефицитите му лъсват и той тотално губи тактическата битка.
Във вторник вечер легендарният бивш халф, славел се със сърцатата си, интелигентна и класна игра в средата на терена, беше разкрит от Брендън Роджърс - несравнимо по-опитен и качествен треньор, възползвал се от прекрасната селекция на Лестър, за да превърне отбора си в кандидат за титлата.
На Франк никак няма да помогне фактът, че колегата му е бивш асистент в Челси от годините при Моуриньо и Луис Фелипе Сколари. Няма как на шефовете на лондончани да им харесва да наблюдават как техният елитен състав от скъпи играчи е надиграван с такава лекота от треньор, който е напуснал "Стамфорд Бридж", за да развие кариерата си другаде.
Същите шефове и директори сигурно се чудят къде щеше да бъде сега тимът, ако беше воден от Роджърс.
Все още болят коментарите на северноирландеца отпреди няколко години, когато той подхвърли, че мениджърският пост в Челси би разрушил кариерата му. Но това е една от малкото причини Роджърс да не е начело на списъка със заместници на Лампард.
Вече едва ли има съмнение, че такъв списък съществува и той става все по-актуален с всеки следващ път, когато Челси се появява на терена и играе по този начин.
Всъщност готвеното уволнение на Франк Лампард се превърна в най-зле пазената тайна в английския футбол.
Източници на The Athletic предварително бяха заявили, че рокадата може да се случи още при загуба от Лестър и това би било логична реакция на ръководството. Не са малко хората, които симпатизират на Лампард и го отбраняват от критиките, посочват като виновници играчите и индивидуалните им грешки.
Какво да направи треньорът при толкова елементарни гафове на професионални футболисти, питат те. Но треньорът би трябвало да може поне да мотивира тима си, а за пореден път мениджърът признава след мач, че футболистите му са били мързеливи и не са се вложили достатъчно.
Лампард се проваля не само мотивационно, но и тактически. Представянето срещу Лестър беше типично за повечето мачове на отбора напоследък: безпорядък в защита и съсипваща липса на синхрон в предни позиции.
Така и не стана ясно какъв беше планът на мениджъра за този мач. Всъщност година и половина след назначението му още не можем да разберем какъв точно стил се опитва да наложи той. Знаем само, че не се получава.
Иронията е, че онези 200 млн. паунда инвестиция в нови играчи през трансферния прозорец не само не помогнаха, но сякаш попречиха.
Защитаващите Лампард изтъкват, че изобилието от играчи е направило работата му по-трудна, критиците му пък посочват, че при такива харчове е неприемливо отборът да не се бори за титлата.
Истината е тъжна: Челси имаше някакъв сравнително кратък период на събуждане този сезон, но като цяло не тръгна нагоре след привличането на новите звезди.
По-скоро се влоши, и то осезаемо, а когато един отбор тръгва стремглаво надолу през втория сезон на мениджъра, няма нищо по-логично от това той да си понесе последствията.
А в случая на "сините" изглежда, че съществуват кандидати за треньорския пост, които биха свършили доста по-добра работа с наличния състав.
В момента Челси е осми и ако настоящата му форма не се подобри, топ 4 ще остане непостижима цел. Дори огромна фигура като Лампард не може да оцелее на поста при такъв сценарий.
Преди 9 години Андре Вилаш-Боаш беше уволнен при изоставане с 3 т. от четвъртия Арсенал, защото играчите просто не бяха на негова страна.
Тогава съблекалнята изразяваше недоволството си гласно, докато сега играчите правят същото тихомълком, а може би и неволно с очевидната липса на мотивация и дисциплина.
На хартия Челси разполага със състав за преследване на трофеи и покоряване на върхове, но и с мениджър, който не е навъртял дори три години в професията.
Лампард е легенда, символ, любимец, както и наставник с очевидна амбиция и обещаващо бъдеще. Всичко това обаче не е достатъчно, за да го превърне в подходящия треньор на Челси тук и сега.
На "Стамфорд Бридж" вече знаят това и едва ли ще отлагат крайното решение още дълго.
