Любослав Пенев е вероятно най-ненавижданият централен нападател, играл някога в националния отбор - било заради това, че обикновено беше с гръб към вратата и пасовете към него се отбиваха огледално в корите му и се връщаха като бумеранг, било заради пропуските, било заради това, че често играеше вместо по-класен футболист на същата позиция, било заради автогола срещу Франция, изхвърлил ни от Евро'96, но най-вече заради репликата му при завръщането в България - "Който ме уважава, уважава, който не - да духа супата".
Нещо, което по принцип е правилна и мъжка позиция в живота, но моментът не бе никак подходящ за такива изказвания, защото тогава в ролята на духащите се почувства почти целият български народ, без неговите близки и приятели.
Мина доста време оттогава и след края на състезателната си кариера Любо показа прилични треньорски качества - работеше добре в ЦСКА, стана и доста симпатичен с опита си да въведе ред в съблекалнята и да превъзпита разглезените си "звезди".
Сега начело на Литекс е на път да спечели първа шампионска титла като треньор и като цяло също създава предимно добро впечатление.
До онзи ден, когато първо обяви, че националният селекционер Лотар Матеус започвал леко да го дразни, а вчера го обвини в лъжа и употреби още силни думи по негов адрес.
Пенев може и да има право да се сърди за това, че негови футболисти с травми са били натоварени повече от германеца, след като двамата са имали друга уговорка, но би било редно да уточняват тези свои взаимоотношения лично, а не чрез махленска риторика в медиите.
А поначало не е негова работа да определя избора на състав на националния отбор - поне докато той не е на поста на Матеус.
Сега, когато се наблюдава съживяване и положително развитие в представителния ни тим, едва ли е подходящо да се разваля добрата атмосфера с неуместни критики към германеца.
Жалко е, защото и самият Любо с голямата си уста вреди на положителния имидж, който има като треньор.
