Навратилова е права. Транссексуалните нямат място в спорта

Американска организация, която защитава правата на ЛГБТ спортисти, прекрати партньорството си с Мартина Навратилова след коментари на тенис легендата, която се изказа против участието на транссексуални в спорта.

18-кратната шампионка на турнири от Големия шлем написа, че, на практика, позволяването на транссексуална жена да се състезава в женския спорт е „измама“ заради физическите й предимства.

Организацията „Athlete Ally“ („Спортен съюзник“ – от англ.) обяви изказването й за трансфобик (негативно срещу транссексуалните) и го заклейми като невярно. След това изключи Навратилова от редиците си и прекрати партньорството си с нея като посланик, какъвто бе от 2014-а насам.

В статия за британския The Sunday Times под заглавието „Правилата дават право на трансспортистите да мамят и наказват невинните“ Навратилова написа: „Мъж има правото да реши да бъде жена, да взима хормони, които да бъдат позволени от дадената спортна организация, да спечели всичко и дори да натрупа малко състояние, преди да реши отново да стане мъж и да прави бебета, ако желае.

Това е лудост и измама. Нямам никакъв проблем с транссексуалните жени в каквато и да е форма, но не бих желала да се състезавам срещу тях. Не би било честно.“

Навратилова бе наречена „трансфобик“ и от Рейчъл Маккинън, която миналата година стана първата транссексуална жена, която печели колоездачна обиколка, състезавайки се срещу жени. Канадката, която кара във възрастова категория 35-44 г., обяви коментара на Навратилова за „плашещ, притеснителен и силно трансфобик“.

Но, всъщност, тенис легендата е права. Мъжкото тяло има множество предимства пред женското – натрупва повече и по-лесно мускулна маса, има различен строеж на скелета и по-голяма плътност на костите и по-голям брой червени кръвни телца, които снабдяват организма с кислород, както и самата Навратилова посочва в статията си.

Достатъчно е да погледнете дланите, краката, раменете, когато говорим за спортисти. Разликата е очевидна.

Подобен ожесточен дебат имаше и в средите на смесените бойни изкуства преди няколко години, когато Фалън Фокс се превърна в първата транссексуална жена в ММА.

Фокс е родена като момче. Като тийнейджър обмисля дали не е гей. На 17 се запознава с термина транссексуален, но продължава да живее живота си като хетеросексуален мъж. Жени се за тогавашната си приятелка, от която има дъщеричка, а на 19 се присъединява към армията.

След това постъпва в университета в Толедо, Охайо – родният му град, но прекъсва обучението си заради „психологически стрес около пола си“. Започва работа като шофьор на камион, за да събере пари за операция за смяна на пола си. Мести се да живее в Чикаго с дъщеря си, а през 2006 г. пътува до Банкок, където се оперира, слага си гърди и си трансплантира коса.

Фокс има два мача като мъж и шест като жена, последният от които през 2014-а. Статистиката й в женската дивизия е пет победи и една загуба, като в един от мачовете – точно последният през 2014-а, чупи черепа на опонентката си Тамика Брентс след няколко брутални колена в главата.

В интервю след мача Брентс коментира: „Била съм се с много жени, но никога не съм чувствала такава мощ, каквато почувствах в двубоя онази вечер. Не мога да кажа дали е защото е родена като мъж, или не, защото не съм доктор. Мога да кажа само че никога не съм се чувствала толкова силно превъзхождана в цялата си кариера, а аз самата се числя към малко по-едрите състезателки.

Все още съм против това Фокс да се бие. Нямам проблеми с каквато и да е друга професия, която си избере, но когато става въпрос за бойни спортове, мисля, че просто не е честно.“

По онова време най-големите имена в ММА също са на това мнение. Топ коментаторът Джо Роган, легендата Ронда Раузи и президентът на UFC Дейна Уайт се изказват против това Фокс да се състезава срещу жени.

Както се вижда от видеото, Фокс доминира над съперничката си не толкова с техника, колкото с чиста физическа сила. А както изтъква и Навратилова, транссексуалните жени много често постигат в пъти повече успехи, състезавайки се срещу жени, отколкото преди това срещу мъже.

Разбира се, в спорта физическите дадености са огромен фактор. Няма как да си 1,50 м и да си най-добрият баскетболист. Или да тежиш 120 кг и да си на нивото на Кристиано Роналдо и Лионел Меси във футбола. Но все някъде трябва да теглим чертата и да кажем „достатъчно“.

Самата Навратилова търпи множество критики и е подложена на непрестанни обиди, когато заявява публично, че е гей през 1981 г. Оттогава е ревностен защитник на правата на ЛГБТ обществото, но дори тя смята, че, може би, сме отишли твърде далече.

От 2016 година насам Международният олимпийски комитет (МОК) позволява на транссексуалните мъже да се състезават срещу мъже без никакви ограничения.

Когато става въпрос за транссексуални жени обаче, има изискване нивата на тестостерон – хормонът, който повишава мускулната маса, да се държи под определено ниво през последните 12 месеца.

Наистина, някой трябва да каже „достатъчно“, защото иначе не правим нищо друго освен да позволяваме на хора като Фокс, с извинение за израза, да млатят жени и да ги пращат в болница, а, на всичкото отгоре, и да им плащат за това.

При другите спортове е, някак си, допустимо, защото там залогът е единствено победата, но при бойните – състезателите рискуват много повече, рискуват живота си и поне за тях е редно да влизат в равностойна битка.