ЦСКА направи 0:0 с Локомотив Пд на "Армията", а 10 000 по разбитите трибуни изпратиха "червените" на крака. Това не се случва често, особено в Борисовата градина. Да не се засягат феновете на ЦСКА, но у нас по-претенциозни от тях няма. Дали е заради успехите в миналото, дали това просто е характерна тяхна черта, но "армейската" публика винаги е искала победи и трофеи на всяка цена.
При други обстоятелства нулевото реми с Локото щеше да се приеме драматично, но в събота вечерта на "Българска армия" драми нямаше.
Експресната компилация на Стойчо игра със сърце и душа, което нямаше как да остане незабелязано. "В" сектор подскачаше и пееше като един цял мач, а традиционно по-тихият "А" този път щеше да гътне козирката. Настроението се завърна, а отбор и фенове отново са едно цяло след 5 мъчителни години. Налице е предпоставката ЦСКА да се измъкне от тинята, в която бе нагазил до врата.
В игрови план също има оптимистични нотки.
Личи си, че футболистите още не се познават, но Стойчо събра качествен състав. Милисавлевич не успя в Разград, но още с първия си мач за "червените" потвърди, че е класа. Гигантът Джаксън Менди е грамотен бранител. Понякога действа на ръба на позволеното, но е много спокоен и не бяга от отговорност. Срещу Локо грешките му бяха сведени до минимум. През последните две десетилетия българският футбол едва ли познава 5-6 човека с удар като този на Карачанаков. Младокът от Ново Делчево шутира от невъзможни позиции, точно и мощно - абсолютно табу за играта у нас...
С класата и опита на капитаните Гъргоров и Вальо Илиев, както и с евентуалното привличане на Мартин Петров, ЦСКА дори се превръща в скрит фаворит за титлата.
Естествено, тук правим уговорката, че Александър Томов и свитата му изпълнят ангажиментите си и успеят да укрепят клуба финансово. Всичко друго хубаво, но този въпрос още е обвит в мистерията на Лупи и Лоурънс Дейвис.
Но многото шум за нищо също е характерно за "армейците", както жаждата им за победи и трофеи...
