Маурицио Сари сам признава, че не отдава голямо значение на индивидуалните награди.
Затова беше интригуващо да чуем как треньорът на Ювентус изразява разочарованието си от това, че Лионел Меси изпревари Кристиано Роналдо по спечелени „Златни топки".
„Дразнещо е, че някой е взел повече от Кристиано", подхвърли Сари. Дали казаното беше искрено или по-скоро провокативно?
Наставникът би трябвало да е доволен, че Роналдо беше изпреварен от Лео, защото звездата на Ювентус приема тежко подобни неща - и същевременно става най-опасен, когато е наранен.
„Златната топка" беше дадена на Меси, а по същото време течеше голям дебат в Италия дали възрастта не започва най-сетне да се отразява на Роналдо и дали неизбежният му спад вече не е дошъл.
Португалецът се представяше под собствените си изключителни стандарти, измъчваше го дребна контузия в коляното и беше вкарал само пет пъти в Серия А.
Оттогава обаче Кристиано отбеляза в седем последователни мача и в тях реализира общо 11 попадения. Той не пропусна целта и срещу Рома през седмицата за Купата на Италия. „Гадзета дело спорт" побърза да обяви завръщането на „истинския Роналдо" и дори зададе въпроса дали той не е най-великият нападател, играл някога в калчото.
Встрани от медийните крайности по всички въпроси, свързани с Роналдо, покачването на нивото му в рамките само на няколко седмици наистина е забележително.
От една страна, през цялата си кариера Кристиано е намирал начин да запуши устите на критиците си, така че не е голяма изненада, че го прави и сега. Но към края на 2019-а ситуацията лесно можеше да излезе извън контрол.
Само преди два месеца Роналдо реагира гневно на ранната си смяна срещу Милан при нулевото равенство в Торино и това доведе до напрежение между него и Сари. Треньорът обаче се справи доста елегантно с взривоопасната ситуация и вместо да порицае футболиста си, обясни, че Юве дължи благодарност на Роналдо, задето е играл токова дълго с болка заради травмата си.
И сега Сари омаловажава своята собствена роля за прогреса на Роналдо и подчертава, че всичко се дължи на професионализма и перфекционизма на футболиста.
"Не смятам, че имам заслуга за моментната форма на Роналдо. Заслугата е на майка му, че е родила такъв специален екземпляр!".
Естествено, самият Роналдо има най-голям принос за своите физически и технически възможности, развити в резултат на неутолима амбиция и жажда за себедоказване.
Доколко обаче играчът печели от това, че има за треньор именно Сари? Когато неаполитанецът пое Юве, мнозина се съмняваха доколко той е способен да извлече най-доброто от звездата си. Но ако не друго, треньорът осъзнава, че трябва да казва каквото Роналдо иска да чуе.
„Имаме при нас шампион, който понякога създава проблем, но решава 100 други проблеми. Отборът трябва да се върти около него", категоричен е Сари.
Базирайки отбора на Роналдо, наставникът със сигурност е имал планове да вкара звездата в най-добра форма точно за елиминациите на Шампионската лига - които започват следващия месец.
Именно когато идва решаващата част от сезона, Роналдо стана първият играч на Ювентус след Давид Трезеге през 2005 г., който се разписва в седем поредни шампионатни мача. Около него Пауло Дибала вече има 11 гола за 26 мача (при 10 от 42 срещи миналия сезон) и партньорството между двамата процъфтява.
През лятото Дибала беше близо до напускане на Юве, а предшественикът на Сари Макс Алегри се пробва, но не успя да събере в ефективен тандем аржентинеца и Роналдо.
Тази кампания Дибала вече записа три асистенции за голове на Роналдо и доказва, че може да играе като трекуартиста (плеймейкър) зад Кристиано и Гонсало Игуаин.
Впрочем не всичко върви гладко за Сари, в състава на Ювентус все още са видими някои несъвършенства и стилът „Сарибол" не е напълно установен в Торино, затова точно сега няма кой да спомене отбора сред фаворитите за спечелването на Шампионската лига.
Но тъкмо това може да се окаже полезно и да свали напрежението в отбора за европейските мачове, докато в Серия А Ювентус продължава да прави достатъчно, за да се стабилизира на първото място.
В конкретните цели на самия Роналдо съмнение няма, те са възможно най-високите: шеста европейска купа и шеста „Златна топка".
А независимо че скоро ще навърши 35, желанието му да се доказва не е намаляло. И на Интер, Меси и всички останали ще им е дяволски трудно да го спрат през идните месеци.
