Всички уважаващи се български фенове вдигат очи към небето и благодарят на Всевишния, че Данчо Лечков бе Там и Тогава в онзи мач с Германия. Помните го, нали? Онзи чаровник с плешиво теме, който се изстреля като от пружина и заби с глава един от най-важните голове откакто свят светува.
След този миг през 1994 г. името на Лечков е записано с дебели златни букви върху плочата на славата. Няма изтриване вовек.
Но като се замислим, той горе-долу оттогава винаги е не на мястото си. Скандал след скандал като футболист в Бешикташ и Марсилия, връщане в ЦСКА и изгонване за неспазване на дисциплината и слаба форма, кметско управление белязано с дела за злоупотреба с власт, обиди на полицаи, обвинения за неплатени задължения като шеф на Сливен към НАП, запор на сметки...
Да не говорим, че е вицепрезидент на един от най-упрекваните футболни съюзи в историята. Лечков 17 години все стъпва накриво и респектът към него се крепи май само на спомените от онзи гол. Докога така?
Сега човекът запита репортери (пак неподготвен) колко таланти е дала София в последните години. Това бил фундаменталният му въпрос за българския футбол.
Той нищо не прави вече пет години да оправи тоя футбол, а даже сам си призна с гордост, че мачове не гледа. Вицепрезидент на БФС, който не гледа мачове...!? Тук май лъха на некомпетентност. Или, за да е по-мек изразът, имаме незапознатост.
И понеже не гледа, нека му дадем малко свежа информация с един далеч не фундаментален отговор, а такъв, който може лесно да се провери.
Съставът на България срещу Швейцария бе от 22-ма футболисти. Сред тях имаше 12 юноши на софийски клубове плюс Здравко Лазаров и Стилиян Петров, които пристигнаха в ЦСКА в най-крехка юношеска възраст. Сред тези 22-ма отсъстваха Мартин Петров и Чавдар Янков, които иначе са традиционни национали. Марто дойде в ЦСКА на 17, а Чавдар е юноша на Славия.
Господин Лечков. София произвежда много повече талантливи играчи от другите градове, просто защото е далеч по-голям център с повече деца из школите. Не всички от тях получават реализация в родните си клубове, но някои се развиват не лошо и стигат дори до националния.
Освен това кой измежду четирите ви постоянни повода за гордост, продадени при странни обстоятелства и още по-мистериозна сума на ЦСКА, е юноша на Сливен? Май само Иван Стоянов.
Да не говорим, че в момента единствено Костадин Стоянов бележи някакво развитие и е национал. Та какво е произвел точно Сливен в последните 20 години (след вас), в сравнение с Левски, ЦСКА, Славия и Локо?
Дотук с фундаменталните въпроси.