Това за огромните пари са внушения. Бюджетът ни не е голям, имаме и дългове.
Твърденията са на Иво Тонев. Съсобственик и председател на Управителния съвет на Левски. Човек, чиято основна функция е да осигурява финансовото благосъстояние на клуба.
Обикновено е точно обратното. Например при вечния съперник. Спомнете си как Александър Томов чертаеше светли перспективи, докато ЦСКА затъваше все по-надълбоко.
По традиция е трудно за обикновения наблюдател да се ориентира какво се случва на „Георги Аспарухов“. Някои неща обаче се набиват на очи. Преди Тодор Батков да сдаде акциите, Левски се носеше уверено към пропастта. Бавещи се с месеци заплати, съдебни дела и реална заплаха за лиценза.
Сега единственото притеснение е кога температурите ще се задържат трайно над 8 градуса по Целзий, за да бъде монтирана козирката на новия сектор „А“.
Защо тогава Иво Тонев се намира в непрекъснат оправдателен режим? Нима е срамно да имаш могъщи спонсори и да изправиш на крака обичан от милиони футболен гранд? И с каква цел някой би внушавал целенасочено, че в Левски влизат много пари, ако това не е вярно?
В повечето случаи завидното си материално положение прикриват физически и юридически лица, които се разхождат по ръба на данъчните закони. Поведението на новата власт на „Герена“ обаче е породено не от счетоводни, а от чисто морални мотиви. Левски си остава клуб с пренебрежими собствени приходи, а разходите са многократно по-високи.
Обяснението е просто - изливат се пари напук на всички пазарни принципи. Въпреки уверенията за пълна прозрачност и строга финансова дисциплина.
Да разполагаш със средства е едно, а да ги управляваш - съвсем друго. Още е пресен примерът от сезон 2012-2013, когато се привличаха футболисти за стотици хиляди евро, а титлата и купата останаха мираж.
Днес Левски е отбор със скромни игрови възможности (особено в атака), който се възползва максимално от кризата при съперниците и доста кръгове оглавяваше класирането. Но по-важното - спечели симпатиите на феновете си.
Завишените очаквания обаче вече дават плодове - играчите си крещяха в съблекалнята след 0:1 от Берое, шефовете гледаха мрачно.
Стара истина е, че някои неща не се купуват с пари - реални или внушени. Особено във футбола.
В крайна сметка какво се написа и какво се каза в тази статия, че не разбрах? Като кажеш "А", кажи и "Б". ;)