Няма да забравя, когато за първи път се видяхме с Люпко Петрович в Белград, на 200-300 метра от "Мала Маракана". Вече си беше тръгнал от Левски и Литекс и бе поел любимата Звезда – беше 2004 година, датата не помня, но ще да е имало мач.
Тогава ми каза следното: "Ние сърбите и вие българите, много си приличаме - по емоции, по желание и по... глупости", коментирайки футболната ситуация в двете страни.
12 години по-късно, отново си спомних неговите думи, и по-специално последната част - че си приличаме по глупостите.
Да, в Левски направиха най-голямата глупост в последните 7 години извън терена.
В този период "сините" направиха много глупости на терена, но този път капак на всичко бе глупостта извън терена.
Изгониха го...
Ние, българите, имаме ужасната черта да мразим хората, които успяват напук на всичко, дори да са от твоя отбор.
Люпко се бори не само срещу Лудогорец, ЦСКА или Монтана, а се бореше срещу своите, което е най-трудното.
Завистниците обаче го накараха да си тръгне, сменяха го всеки ден в публичното пространство, не му помагаха с нови играчи, оставиха го да се удави сам, ама не на края на Дунав, а на края на "Сухата река".
"Дедо" Люпко обаче е печен, той не се удави когато хората на Аркан нахлуха на пресконференцията след равенството у дома с Грасхопърс с автомати, а отгоре на всичко след няколко месеца им запуши дулата с Купата на европейските шампиони.
Той не се удави, когато в далечен Уругвай, феновете на Пенярол стреляха с ракети и бомби по резервната скамейка и терена, преди мача с Насионал, а Майстора на терена ги спря, както само той може - с победа.
Най-големият проблем в Левски дойде сега през 2016 година.
И ако си мислехме, че най-голямата глупост, са пропуснатата титла през 2013 след равенството със Славия, загубените купи срещу Берое и Черно море, съответно през 2013-а и 2015-а, то сега стана ясно, че най-голямата глупост е тесногръдието, завистта и манталитета да прецакаме човека, който знае и може, и е тръгнал да излиза от казана.
Левски допусна най-голямата си грешка, да остави Легендата на балканския футбол да си тръгне, защото срещу парите, бразилците и Лудогорец, имаше един човек, който е побеждавал Байерн и Марсилия, който е печелил титли и се е справял по най-добрия начин с враговете, като ги е надигравал на футболния терен.
И Люпко го правеше и сега в Левски, но този път той не успя да се справи със своите и си тръгна от отбора на сърцето му, както той самият често е казвал – "Моят Левски", клубът, който поставя наравно до Звезда.
А представяте ли си, че със Звезда той е спечелил европейската титла, а с Левски само сърцата на хората и титлата у нас през 2001-а година.
Сега можеше да е същото...
