В теориите на конспирациите вярват само онези, които нямат достатъчно факти, за да подкрепят тезите си, казва изтъкнатият американски астрофизик Нийл Тайсън.
Дали обаче в българския футбол не се натрупаха достатъчно факти, за да повярваме в най-новата „конспирация" - че има задкулисна организация Левски да бъде избутан до шампионската титла (още) през този сезон?
Някъде в началото на януари подобна теза не просто звучеше конспиративно, а си беше пълна фантасмагория. Спас Русев се чуждеше откъде да извади пари за заплати, към „синия" клуб отвсякъде валяха заплахи за съдебни дела, а за капак Павел Колев публично отряза собственика по начин, от който всички останаха с усещането, че няма сила, която да спаси Левски от нерадостната съдба на вечния съперник. Месец и половина по-късно обаче картинката е съвсем, съвсем различна.
Изведнъж рогът на изобилието потече на „Герена" - футболистите не само си получиха всичко дължимо, но прибраха и тлъсти премии за иначе постната победа във вечното дерби. Със замах бяха изплатени всички тежки задължения, които поставяха под въпрос европейския лиценз на клуба, а и самото му съществуване.
Направена бе сносна селекция с известни родни футболисти - все бивши и настоящи национали. Привлечен бе и един от най-утвърдените български треньори през последните години. Заговори се за солидни инвестиции в шоклата, че дори и за козирка над сектор „В".
Всичко това - благодарение на мощната инвестиция на най-богатия българин Васил Божков.
Идването на последния преобърна и позицията на един от силните хора в БФС - Павел Колев, който изведнъж видя дългосрочност в „синия" проект, макар броени дни по-рано да твърдеше точно обратното.
Сами по себе си пожарните действия по спасяването на клуб от ранга на Левски не са особена изненада. За запознаните не бе и някаква сензация активната роля на властта в процеса - нито се случва за първи път, нито само на Левски, нито е патент само на тази конкретна власт. Доста по-странни обаче са паралелните процеси, които съпровождат възхода на „синята" кауза. И точно те наливат вода в конспиративната мелница.
Събитията, които се случват (или по-скоро не се случват) при безспорния хегемон в българското първенство Лудогорец, са абсолютно неразбираеми и нетипични за традиционните амбиции на този клуб и неговия собственик.
Само за 3 шампионатни мача тимът от Разград пропиля 7 точки - повече, отколкото бе преднината му пред втория в класирането ЦСКА по време на зимната пауза. В тези 3 двубоя, един от които срещу абсолютния фенер в елита Верея, най-доброто нападение в „А" група успя да отбележи само едно попадение; играта е трагична, а футболистите са неузнаваемо слаби.
На фона на това обаче треньорът Антони Здравков продължава да ходи на работа, а още по-подозрителното е, че никой в клуба не дава признаци на притеснение, раздразнение или каквото и да било. Дори определени медии, които иначе са авансцената на всички важни събития в клуба, мълчат оглушително.
Да кажеш, че Сухия е изключителен авторитет и доверието към него е безусловно - не е. Значи причината е друга и тя едва ли е свързана с невъзможността за намирането на нов наставник.
Историята е доказала, че Кирил Домусчиев е доста убедителен и експедитивен, когато се налага да върне Лудогорец в правия път.
Но вътрешноклубните мистерии, които текат в Разград, са нищо в сравнение с поведението на реферите (съответно БФС) към безспорния любимец на футболната власт в последните години.
Само в двубоя срещу Черно море във Варна съдията Никола Попов подмина поне две ситуации, в които иначе би глътнал свирката от бързане да отсъди в полза на Лудогорец. Споменатият рефер е син на единствения в момента заместник изпълнителен директор на БФС Антон Попов, който след напускането на Павел Колев де факто е вторият човек във футболната ни йерархия.
Той е и прекият отговорник за първенствата и турнирите - но още по-съмнително по време на най-важния двубой във вътрешния ни шампионат между Левски и ЦСКА, господин Попов награждаваше участници в... детски футболен турнир. Нищо, че точно в този момент абсолютният дебютант във вечното дерби Владимир Вълков реши изхода на двубоя с, меко казано, спорен червен картон.
„Едноличното" решение на шефа на съдиите Йордан Сталев точно сега да се прави на мъж и да праща „бушон" на толкова взривоопасен мач, също тотално противоречи на здравия разум.
Рекапитулацията е, че само за две седмици - без кой знае каква игра, но с активното участие на БФС, съдиите и „конкурентите" - „разпадащият" се Левски изведнъж се оказа втори в класирането, на двойно по-малко точки от върха. Само след десетина дни разликата може да бъде стопена на два пункта, когато на Лудогорец му предстои гостуване на „Герена". И всичко това още преди да е започнала плейофната фаза.
Но има и още - изключително екстравагантно се държи и другият претендент за златото ЦСКА. По никое време, в навечерието на пролетния дял, клубът смени наставника си без видима причина, за да реанимира треньорската кариера на Любослав Пенев, която и без това не блести с кой знае какво.
Дотук остава усещането, че Гриша Ганчев си е назначил по-скоро глашатай, отколкото професионален футболен треньор, който мисли единствено и само как да направи тима си шампион.
Като прибавим скоростната продажба на Десподов, низвергването на Мауридес и прогонването на Манолев, излиза че на „Армията" си направиха ритуално харакири. В чия полза обаче?
Когато през 2007 г. разликата от 7 точки в полза на ЦСКА през зимната пауза бе стопена от Левски, сценарият също бе обявен за конспиративен. Твърдеше се, че тогавашният собственик на „червените" Васил Божков е изтъргувал титлата - неясно точно срещу какво. Така или иначе обаче първото място за „сините" стана факт, а непобедимата армада на генерал Йешич изведнъж се срина.
Сега „конспирацията" отново е в ход, макар че все още доста хора не вярват или не искат да повярват. Фактите обаче си се трупат, а странно или не се трупат все в една посока.
Съвсем отделен въпрос е докъде сме се докарали, щом срутването на Лудогорец ни се струва толкова невероятно, че да прибягваме до конспиративни теории...
