Моралът сред младите футболисти е жив! Новината, че Гарет Бейл ще остане в Тотнъм и през следващия сезон дойде почти толкова изненадващо, колкото решението на Сър Алекс Фъргюсън да напусне мениджърския пост в Манчестър Юн. Разбира се, че двете събития са несравними, но в тях е залегнала някаква скрита символика.
Великият шотландец остави сърцето си на "Олд Трафорд" през последните близо три десетилетия, а уелсецът е готов да направи същото на "Уайт Харт Лейн". Да играе със сърцето и душата си, да играе за клуба и феновете му. Да играе за кауза, която усеща и разбира, а не единствено за джоба си.
Като едно от явленията на днешния футбол, Бейл явно си дава сметка, че все още е длъжник на клуба от северен Лондон, който му даде всичко. Наясно е, че преди да навърши 18, "шпорите" му предоставиха шанса да се превърне в това, което е сега.
Гарет вероятно е интелигентно момче. Сграбчи яко късмета си и с труд и пот стигна до върха, а сега, здраво стъпил на краката си, прецени, че все още му е рано да търси щастието далеч от дома. Тотнъм е неговият дом и той даде да се разбере, че е така.
Ясно е, че раздялата рано или късно ще настъпи. Няма как Гарет да е като Алекс... Може да е още следващото лято, може да е по-следващото. Жестът му обаче е огромен. Достоен за уважение. Достатъчен да го превърне в клубна легенда.
С ясното съзнание, че сме твърде далеч и "нищо не ни топли", както обичаме да се изразяваме, няма как да не го отчетем.
Завиждам на Тотнъм и неговите фенове, че могат да се радват на такъв футболист и човек. Завиждам на Висшата лига, че го притежава. И не на последно място - завиждам на младия Гарет, че е само на 23, а е вече такъв завършен пич...
