Септември слага началото на поредния опит на България да стигне голямо първенство - Мондиал 2014 в Бразилия.
Неуспехи в последните четири квалификации, както и конфузен точков актив особено в тази за Евро 2012 ни пратиха надолу в урните на коефциентите на УЕФА и ФИФА, та сега групата е особено тежка. Имаме поглед върху три от съперниците, които играха (един още играе) на европейското.
Дания отпадна в групата, но... каква група. Отборът не е сменял селекционера си от 12 години - Мортен Олсен, компенсира недостига на големи звезди с отличен колектив и добра тактика. Датчаните традиционно са много задружен тим, сега основан върху солидна защита, без познатите от годините големи изпълнители в атака. Никлас Бендтнер и Микаел Крон-Дели са добри играчи, но не са братята Лаудруп, Флеминг Поулсен или дори Йеспер Гронкяер и все още актуалния Денис Ромедал. Но Дания е водена от татуираните „близнаци"-воини в отбраната Симон Кяер и Даниел Агер и трудно пуска голове. Лоша новина - ние малко вкарваме по принцип.
Чехите са изградили нов силен състав, опиращ се на техните принципи на контраатака и бързи пасове в коридор, толкова популярни през годините. И те не са супер силата от времето на Недвед, Поборски и Бергер, но излязоха от групата на европейското и отстъпиха чак на развилнелия се Роналдо. Фланговете са голямата им сила, защото от дясно не спира да снове етиопският чех Теодор Гебре Селасие, кръстен на легендарния бегач на дълги разстояния. Вляво са младокът Пилар, създал много проблеми на всички отбрани на европейското и най-класният чех в момента - Петер Ирачек. Голямата надежда е, че ще им трябва време след отказването на Милан Барош и вероятно такова на Томаш Росицки, да намерят своите нови лидери. А квалификациите са близо.
Италия... Няма от какво да се притесняваме, разбира се. Преди 4 години стигнахме до 0:0 с италианците, които бяха актуални световни шампиони. Сега са в четворката на Европейското, изглеждат силни и уверени. Но поне един мит за тях трябва да бъде развенчан. Италия не се подмладява, тя просто се променя. Защото срещу Англия на четвъртфинала средната възраст на титулярите надхвърли 28 години, а само Марио Балотели бе под 25. Вероятно за квалификациите все още ще е на линия Пирло, както и Буфон, а без тях отборът би загубил доста от осанката и самочувствието си.
С други думи - идат силни, но не и страшни съперници. Разбира се, с условието, че нашият отбор изобщо не може да е фактор засега на европейската сцена. Тепърва Любо Пенев ще опитва да променя това и времето едва ли ще му стигне, да видим сериозно израстване до есента.
А в това си състояние нямаме много големи шансове за първите две места при тези съперници. Предимство е програмата, която ни дава „мачболи" със серия домакинства на старта. Добър старт и... можем да мечтаем. Всъщност - нека го правим и сега. Нали мечтите са безплатни.
