Забравете това да е краят на Джокович!

Едно от любимите генерални твърдения на футболните хора гласи, че "няма слаби отбори". Появи се преди десетина години и често служи за оправдание на фаворитите след неочаквана издънка.

Често се смеем на футболното клише, но на практика то съществува във всеки спорт.

В някои дисциплини говорят за повишена конкуренция, в други - за изравнени сили и още безброй примери.

Тенисът също не прави изключение. В аристократичния спорт върхът е топ 10, но от всички играчи от челната стотица и гравитиращите около нея се очаква, че в даден момент могат да поднесат изненада срещу всеки.

В четвъртия ден на Australian Open най-споменаваното число беше 117.

Под този номер в класацията фигурираше Денис Истомин, който в гладиаторска петсетова битка елиминира Новак Джокович.

След 6 титли и умопомрачителните 58 победи в Мелбърн, доскорошният законодател на играта бе детрониран. И както приляга на всяка голяма спортна сензация, започнаха догадките какво следва оттук нататък за 12-кратния "мейджър" шампион.

Общо-взето се оформиха два големи лагера на двата противоположни полюса.

Най-крайните прогнози (предимно на хора, които не го харесват) гласят, че с ерата на Джокович е свършено, а почитателите му са убедени, че е въпрос на време да си възвърне позициите.

Както всички изводи, плод на горещи емоции, така и сега - истината е по средата.

Единственото вярно е, че Ноле е на кръстопът, но не е задължително курсовете да са само два - към забвението или към възраждането.

А ако трябва да се отхвърли единият вариант, то със сигурност ще е първият.

Не, това няма да е краят на Джокович! Няма как да се случи. Абсурдно е дори да си го помисляме.

Много по-вероятно е Ноле да спечели още няколко титли от Шлема, отколкото обратното.

Но лошата новина за него е, че трудно ще си върне ореола на Непобедимия.

Онзи страховит вид в очите на съперниците, който ги изправяше срещу "хендикап" от един сет без значение кой е отсреща - Анди Мъри или Денис Истомин.

И накрая, но не на последно място. Силите в тениса са изравнени и конкуренцията е голяма. В допълнение Денис изигра феноменален мач, който беше достоен за учебник.

Затова е по-нормално да приемем случилото се с Ноле просто като една загуба, а не като нещо генерално.

Подобни сензации са се случвали и ще продължават да се случват.

В "сандвича" на два финала през 2012-а и 2014-а на Уимбълдън (първият триумфален) Роджър Федерер отпадна през 2013-а във втория кръг в Лондон от Сергей Стаховски - тогава 116-ти в ранглистата.

Но и до днес питат Местрото дали има сили за още титли от Шлема, въпреки че е на 35.

А Новак още не е чукнал 30-те.