С успеха си с 1:0 срещу фаворита Испания в група "Н" на Световното първенство швейцарците показаха, че са нещо повече от средно добър европейски отбор.
Тактическата зрялост и спокойствието на възпитаниците на Отмар Хитцфелд не позволиха да се усети липсата на контузения капитан и голмайстор Александер Фрей, а победата им над европейския шампион можеше и да е по-убедителна, ако Ерен Дердийок не бе уцелил гредата в 74-ата мин.
Вчерашният резултат е изключително приятен за любителите на изненади, но не и за нас, българите, тъй като в предстоящата квалификационна борба за Евро 2012 ще срещнем именно тях. Мачът Испания - Швейцария 0:1 е червена лампичка за националния ни селекционер Станимир Стоилов и неговите футболисти.
Реакцията в българското общество и медии след тегленето на жребия през февруари, поставил ни в група с Швейцария, Англия, Уелс и Черна гора, бе, че абсолютен фаворит в групата са англичаните, а швейцарците са едва ли не напълно преодолим съперник от рода на Ейре.
Скромното ми мнение е, че с Англия имаме значително по-добри шансове да изкопчим нещо, отколкото срещу балансирания и хомогенен състав на германеца Хитцфелд. За това говори и статистиката от последните ни квалификационни сблъсъци. В битката за Евро 2000 завършихме два пъти наравно срещу албионците - 0:0 и 1:1, а за Евро'92 загубихме от Швейцария с 0:2 и 2:3. Общото е, че и двата пъти не се класирахме - нещо, което вероятно ще ни се наложи да преживеем отново.
Иначе, връщайки се към настоящето, другият потърпевш от силата на Швейцария изглежда, че ще е Чили - страната, която странно защо бе считана за почти сигурен втори в групата на Испания. Ако швейцарите удържат първото място, то те най-вероятно ще осигурят и уникален сблъсък още на осминафиналите между Испания и очаквания победител в група "G" Бразилия.
Както и да го погледнем, Швейцария не е само сирене и банки, часовници и шоколад - тя е и истинска футболна страна!
