5 октомври, петък вечерта, стадион "Георги Аспарухов", сектор „В". Дерби Левски - Литекс.
Мъж на средна възраст гледа по-голямата част от мача изправен. Току седне и отново стане - за ужас на седящите зад него.
„Пацо, Пацо, излез! Избий я! А така! Браво, момче!". „Покривай! На кого го оставяш тоя, бе!". „Подай наляво, бе! Не виждаш ли, че ти е свободен човекът? Само бавиш играта". „Бий, бе, какво чакаш?! Да се върнат всичките ли?" „Дай, дай, дай! А така, браво! Виж Марсиньо сега!"
90 минути тактически наставления...
Само ред по-долу друг, малко по-млад безработен треньор, повтаря около 50 пъти нещо от рода на „Илиане, луд ли си, ве? Махай го тоя Йоуф" - човекът иска Христо Йовов да бъде сменен.
Докато едни скандират и веят шалчета през целия мач, други нервни люпят семки, трети са заети с най-достойната мисия - да подпомагат със съвети спортно-техническото ръководство и играчите на любимия клуб.
В България тези треньори без работа по призванието си са поне десетки хиляди. Ех, ако имаше и милиони футболисти, с които те да могат да работят, сигурно щяха да ни останат и за износ в Бразилия...
