Докато светът гледа ужасен как полковник Муамар Кадафи налага геноцид на либийския народ в опит да запази властта си в Джамахирията, в Италия има доста човека, които вече се чудят как ще се отрази на футбола на Апенините свалянето от власт на диктатора. Защото фамилия Кадафи има доста сериозни връзки и влияние, не само в спорта в Италия, в частност във футбола, но и в бизнеса.
Оставяме настрана традиционните географски и исторически връзки между Либия и Италия и се насочваме към по-скорошните футболни отношения между двете страни. Първата голяма сделка е факт от 2002 година - тогава либийската компания за чуждестранни инвестиции Lafico купи 6,4 милиона акции на Ювентус, което се равнява на дял от 5,31% в клуба. По това време босът на либийската футболна централа заяви пред ВВС, че "в следващите пет години, се надяваме, този дял да достигне 20% от акциите на клуба".
През 2011 обаче делът на Lafico е 7,5%, а феновете на клуба следят внимателно курса на акциите, които поевтиняха с 3,1% след задълбочаването на кризата в Либия и най-вероятно цената им ще продължава да пада.
Този дял в Ювентус може и да не ви се вижда голям, но всъщност точно той е причината за сериозните притеснения на големите акционери в клуба - фамилията Аниели, която държи 60%.
Точно представителите на семейство Аниели все още не са взели решение какво да правят с акциите на либийците - дали да им предложат да ги изкупят или да оставят този пакет ценни книжа на произвола на съдбата, и на революцията.
А и в момента, семейство Кадафи едва ли се вълнува особено от футболните си инвестиции в Италия. Връзката чрез шефа на Lafico, който е и член на борда на директорите на Ювентус Халед Фарег Зентути, той е и либийски национал, в последните дни е прекъсната.
И това не е всичко. LIA - тази част от държавния апарат в Либия, която също се занимава с чуждестранни инвестиции, купи 2,59% от италианския банков гигант Unicredit. Точно тази банка е наета да осъществи продажбата на Рома на американска инвестиционна група. Отделно, Либийската централна банка също е акционер в Unicredit, като притежава 4,9888% от банката. Така общо, Либия притежава около 7,57% в Unicredit и 7,5% в Ювентус. Което не е малко.
Откъде обаче идва интересът на семейство Кадафи към футбола? Освен чисто инвестиционните мотиви, тук има и емоционална страна.
И неин изразител е бившият президент на Либийската футболна федерация Ал Саади Кадафи, третият син на полковник Муамар. Та, Ал Саади обожава футбола и сериозно използва парите и властта на баща си, за да обогати автобиографията си в тази насока. Петролните пари на Либия и по-скоро на компанията Tamoil осигуриха място на "нападателя" в Перуджа през 2003, а отделно от това фирмата беше спонсор и на Ювентус. Преди трансфера си в Италия, Ал Саади имаше зад гърба си 74 мача за либийския Ал Ахли (Триполи), като е вкарал скромните 3 гола. Все още е непотвърдена информацията за други 74 негови мача, между 2001 и 2003, но в другия голям отбор от Триполи - Ал Итихад, където е вкарал 20 гола.
Но биографията на Ал Саади в италианския футбол е доста по-богата. Преди да подпише с Перуджа, той беше член на борда на директорите на Ювентус, а след като "заигра" в Перуджа либиецът записа един мач и веднъж го хванаха с допинг. Който всъщност бил "лекарство за болки в гърба". После Ал Саади беше в и в Удинезе (1 мач) и в Сампдория, но там не е влизал в официален мач. И през това време, естествено, Кадафи-младши е капитан на националния отбор на Либия.
Сега 37-годишният бивш футболист, подобно на баща си, има по-сериозни проблеми от футбола. Но очакваното замразяване на финансовите авоари на семейство Кадафи в чужбина със сигурност ще се отрази и на Ювентус, може би и на Рома, а най-вероятно и да други отбори и компании в Италия. Но това е страничен ефект от революцията в Бенгази и Триполи.
