Равенството в дербито между ЦСКА и Лудогорец не донесе промяна нито в ситуацията в българското първенство, нито в доверието към българските съдии.
Сезонът в Първа лига не върви никак добре за Левски и ЦСКА, които вече осъзнават, че и този път няма да могат да катурнат шампионите от върха. Затова няколко мача на съмнителни съдийски грешки в тяхна вреда ги накараха дружно да нададат вой в посока Разград.
Върхът беше при загубата на "армейците" от Славия преди няколко дни, когато Волен Чинков подмина поне една-две откровени дузпи за ЦСКА. Естествено, от "Армията" реагираха, назначението на Николай Йорданов за дербито с Лудогорец беше прието враждебно, а лично Пламен Марков поведе шествие на феновете против "гаврата с ЦСКА".
Клубът създаде необходимата организация да натисне хубаво Йорданов и на мача получи своето.
Реферът започна с грешките още в началото, когато извади жълт картон на Сисиньо за чисто влизане. Със започването на второто полувреме при 1:0 той си затвори очите за кристална дузпа за Лудогорец, а не след дълго ЦСКА изравни.
В края Сисиньо направи фаул за задължителен жълт картон и беше изгонен, а уплашеният Йорданов реши да компенсира и да приключва по-бързо мача, давайки нелепите две минути продължение. Това решение гарантира, че дербито ще приключи с разправии и че и двата отбора ще са недоволни от съдийството.
Което едва ли изненадва някого, тъй като ръководенето на мачовете от Първа лига и този сезон е на очакваното ниско ниво.
Вече не остана съдия, който да не се е изложил някъде, а стратегически реферски грешки донесоха поне 5-6 т. на Лудогорец дотук през сезона.
Но конкурентите също са достатъчно подпирани. В ЦСКА плачат за неотсъдените дузпи срещу Славия, но забравят, че никога нямаше да стигнат и до точката срещу Ботев в Пловдив без Волен Чинков, който си затвори очите за още по-чиста дузпа срещу Густаво Алфонсо.
В Левски бяха бесни на съдиите, когато загубиха от Черно море за Купата на България и от Ботев Враца за първенство, но тази седмица дори измислената от Петър Костадинов дузпа не успя да ги добута до победа не над друг, а над предпоследния Септември.
Както винаги, подпиране на силните има, и то непрестанно. А поне една част от грешките няма как да минат за неумишлени.
Да се обсъжда дали единият е по-подпиран от другия няма никакъв смисъл, когато съдиите остават уплашени, объркани и оплетени в зависимости. И опропастяват цели мачове.
Затова не се подвеждайте по реването за правда на футболни треньори като Ел Маестро, чийто дефанзивен подход попречи на ЦСКА в поредно дерби и който по тази причина още не може да победи нито един противник от топ 5 в класирането.
И не се трогвайте от роптаенето на футболни шефове като Гриша Ганчев, който иначе се похвали, че и той ги е правил "тези работи" със съдии и противници в края на 90-те, но не бил изпитвал морално удовлетворение и сега се възмущава, че някой друг ги прави.
Българските така наречени грандове не искат съдийството да се оправи, просто искат да го направляват в своя полза.
Независимо кои от тях се справят по-успешно с тази задача, българският футбол си седи в тинята. А точно хората, които предпочитат да печелят със съдии, никога няма да го измъкнат оттам.