Някой си Георге Йовановски бе треньор на ЦСКА, а Пепе Мурсия на Левски. И никой не ги помни. Нормално ли е?
Eдна постоянна интрига има в българския футбол от доста време насам - 140 или 170 дни ще се задържат треньорите на Левски и ЦСКА. За последните 10 години това е средният престой на наставниците в двата гранда, а положението не става по-розово, ако се пресмята и по-ранен период. След пристигането на Люпко Петрович на "Армията" и последните резултати на "Герена" залаганията са кога точно ще си тръгнат сегашните треньори. Ел Маестро и Стоянович заслужават поздравления - би следвало да са отлични специалисти, щом и двамата оцеляха по-дълго от средния престой.
Шегата настрана, но постоянната смяна на треньорите е огромен бич за българския футбол. И такова не е положението само в грандовете, повсеместно е. Дори в Лудогорец треньорите се сменят като носни кърпички, но все пак там имаше един Георги Дерменджиев, който се задържа около 3 години.
Ситуацията с кадрилите не отваря проблем само с качеството на отборите. Ясно е, че щом непрекъснато сменяш треньора, няма как да се изгради стойностен тим. По-големият проблем обаче е, че смените перманентно прикриват една друга, много по-голяма беда - вредата, която носят на клубовете хората, които ги управляват. Треньорските глави падат, за да не се сети никой колко точно струват главите на хората, които са назначили същите тези треньори.
Нека видим какво точно се случва с българските клубове вече доста години, особено в ЦСКА и Левски: сезонът задължително приключва с треньорска смяна; търси се нов наставник, към медиите се спускат бомбастични имена или се преговаря с такива (Аврам Грант, Луис Фернандес - помните ли го как щеше да идва на "Армията"?); накрая пристига скромен, почти непознат специалист (Делио Роси бе изключение); или пък отборът го поема роден човек, който като цветарка обикаля клубовете; привлечени са в последния момент и нямат време да правят селекция, на килограм са им доставени футболисти; при първата загуба феновете се настройват отрицателно (сякаш в играта не бива да се губи), на втората се вика "Оставка", а на третата собственикът геройски излиза на сцената - спасява положението с треньорска смяна; новият наставник стои 4-5 месеца, махнат е по същата процедура; друг идва, и той е махнат... Ако клетникът е чужденец, след 2-3 месеца дава интервю за чуждата преса. В него обяснява как са му искани бързи резултати след като нито е правил селекция, много често - подготовка не е водил, пък и шефове му се бъркат в работата. Но проблем накрая няма, защото същите тези шефове (собственикът най-често) бодро стартират следващия сезон с поредното гръмко име, което ще се окаже най-обикновено. Е, къде е ползата?
Този омагьосан кръг си има нюанси. Обикновено "Оставка" след първия мач викат най-лумпенизираните фенове. И не се намира смелчага в клуба, който да каже, че са си лумпенизирани. Друг интересен нюанс е, че същите тези треньори са в постоянна преса от хора, които би трябвало да им пазят гърба. Пламен Марков например посрещна Ел Маестро с пожеланието да му бъде даден шанс, за да се докаже... Какво доказване, нали Ел Маестро е повикан, избран, предложен му е договор, сам ли се е натиснал? Клубът не е ли уверен в качествата му, след като го е наел? А как ли се чувства сега Ел Маестро, след като няма и половин година стаж в ЦСКА, а бе взет Петрович да го надзирава?
Цялата тази ситуация има един единствен виновник - собствениците. В западни клубове понякога това са техническите директори, но у нас собствениците лично кадруват. Сякаш много разбират от футбол!... Пак пример с ЦСКА - Пламен Марков лично обясни през лятото, че не се е занимавал с Ел Маестро, треньорът е избор на Гриша Ганчев. Нормално ли е спортният директор, легенда във футбола, да не избира наставника, а да го прави собственикът, който е специалист в борбата? Нормално ли е Спас Русев, който вероятно дори не се е събличал за физическо, да определя треньора на Левски? Разбира се, че имат право на мнение, щом дават парите, но водещата дума следва да е на футболен човек!
През сезон 2013/2014 г. Левски преживя умопомрачителната ситуация да има цели четирима треньори. Сред тях бе изгоненият Славиша Йоканович, който стигна до Висшата лига! Сърбинът бе доведен от Наско Сираков, но и легендата на Левски се предаде накрая при интригите. Впрочем, не бива да се забравя, че големите успехи на Левски дойдоха след като футболен човек като Сираков колеше и бесеше в клуба. Той и другите началници твърдо стояха зад Станимир Стоилов, дори след резила срещу Тампере...
В един клуб, за да има резултати, следва да се работи приблизително както при "сините" тогава: собственикът делегира изключителни права на футболен човек (технически или спортен директор); определят треньора, водеща е думата на футболния човек; вече избран, на треньора му се дават права да прави селекция; той води подготовката и му се гарантира време, за да изгради отбор - поне година! Нищо във футбола не става от днес за утре, още повече като в България, където клубовете стартират сезона с 10-15 нови футболисти. Фенове и медии не бива да бъдат оставени да пречат - ако викат "Оставка", съответните началници следва твърдо да стоят зад наставника. По-важното е, че цялата тази технология гарантира и отговорностите на самите треньори. Сега реално никаква сметка не може да им се дири, след като ги викат на пожар за кратко и други правят селекцията. Отговорност в момента не може да се търси и от техническите директори, след като "отгоре" им се бъркат в работата. При провал всеки си прибира неустойката и бяга.
Е, от кого зависи да въведе цялата тези технология на работа? От кого зависи да дава време на треньора, да не му се бърка? Кой трябва да осигурява гръб? Кой определя принципите на работа в една фирма, взаимоотношенията в нея? Винаги е шефът, в българския футболен клуб това е собственикът. Именно собствениците трябва да престанат с тези кадрили, още повече, че те избират самите треньори. И феновете първо от тях следва да дирят сметка. Та, нали, ако треньорът не става, същият собственик го е довел? Не само го е харесал, но и заплата му е дал, и неустойка вписал в договора? Ако наставникът е взет късно, кой е виновен? Пак този, който е трябвало да го доведе навреме, разбира се. Но да се вика срещу "благодетелите" не е целесъобразно, често те захранват агитките материално... И в крайна сметка треньорите се оказват единствено виновни в омагьосания кръг, от който няма излизане.
Защо собствениците в България държат лично да се месят във футболните дела и да сменят треньорите като носни кърпи няма логично обяснение. Или в целия този бизнес се вършат неща, различни от футбола, поради което за треньори са подходящи марионетки... Или иде реч за глупост. Трето няма как да е.
А не е ли така и на запад, би опонирал някой. Да, и там треньори се задържат ден-два, и там босовете се месят... Но не винаги. Клубове, които не разполагат с плеяда от суперзвезди, и особено, когато се гради нов отбор, предоставят на треньорите време. И резултатите идват - Диего Симеонe прави осма година начело на Атлетико (Мадрид); Юрген Клоп бе 7 години в Майнц и още толкова в Борусия (Дортмунд); Нагелсман трета година води Хофенхайм и го направи участник в европейските турнири. Всички те бяха "никой" в началото на треньорската си кариера, но имаше собственици, които държаха на тях. Дори Моуриньо, който започна да гради нов тим в Манчестър, го търпят въпреки плачевните резултати. Легендарните примери със сър Алекс и Венгер няма да споменаваме, те са от друга планета.
У нас някой си Георге Йовановски бе треньор на ЦСКА, а Пепе Мурсия на Левски. И никой не ги помни. Нормално ли е?
