Европейска и световна титла по футбол, световна и европейска титла по баскетбол, европейска титла по волейбол, тенисист №1 в света с осем титли от Големия шлем и куп още от турнирите в сериите „Мастърс", водещ пилот във Формула 1, водещо клубно първенство по футбол...Всичко това не е плод само на въображението, а реалната действителност в спорта на Испания. Стечение на обстоятелствата, късмет или правилна политика?
Близък поглед към онова, което става на Иберийския полуостров показва, че по-скоро става дума за последното. Според данните само в столицата Мадрид хората разполагат с 493 места, на които могат да спортуват. А когато има условия за масов спорт е по-лесно да откриеш новия Вия, Касияс, Надал, че дори и Фернандо Алонсо.
В България сме на точно обратния полюс. Проучване на „Евробарометър" показа, че страната ни е на дъното в отношението си към масовия спорт. У нас, както и в Гърция и Италия само 3% спортуват редовно в свободното си време. 82% от хората у нас никога не спортуват или го правят по-рядко от веднъж месечно. Само всеки десети българин е декларирал, че се занимава с физическа дейност в някакъв редовен цикъл. Това е най-ниският показател за цяла Европа.
На другия полюс са в Ирландия и скандинавските страни, например. 23% от ирландските граждани спортуват пет пъти седмично или повече. В Швеция, Финландия и Дания голям процент от хората спортуват редовно или доста редовно - 72% в Швеция и Финландия, 58% в Дания.
Най-честото оправдание у нас е „Нямам време". И в повечето случаи то е абсолютно реално - при работен ден от осем часа, поне 2-3 часа трафик до работното място в големите градове и обратно, приготвяне на храна и личен тоалет и дори човек да няма семейство се оказва, че наистина няма време за нищо, извън работата. Естествено, когато има желание се намира и начин.
Друго оправдание - няма условия. Този факт обаче като че ли започна да се променя в последните години. Все по-модерно е да бъде открита спортна площадка. В някои квартали има по две три, във всеки голям град също. В София в последните години затова бяха отделени близо 12 милиона лева. Тенис комплексите също са достъпни, фитнес има във всеки квартал.
Тогава къде е проблемът и защо изоставаме в развитието на масовия спорт?
Отговорът като че ли е прост - в последните години страната ни загуби спортната си култура и желанието. В тяхното връщане трябва да инвестира държавата ако иска да положи основите на развитието и на по-добър професионален спорт.
Те се възпитават още от ранна детска възраст. Засега именно тук проблемът е най-сериозен. Родителите трудно успяват да организират графика си, така че да включат в него транспорта на детето или децата до съответния спортен клуб. На училишето почти не може да се разчита - тук условия като цяло все още няма, програмата в останалите часове е натоварена, а и учителите по физическо възпитание, особено в началните класове, са с общ профил „начални учители". За разлика от западните страни където тази дейност е поверена на „треньор".
„В последните 15-20 години се загуби връзката между училището и спортните клубове. Това е хранителната среда за развитието на отношение към спорта. За съжаление стигнахме до етапа, в който трябва да рекламираме спорта и ползите от него, защото загубихме позиции", коментира Анатоли Илиев, който от години участва в организацията на аматьорски турнири по футбол, баскетбол и други.
И още един проблем - липсват малките, квартални спортни клубчета. За пример можем да посочим футболистите на Германия от последните години и дори от този отбор, който само преди дни стана трети на световно първенство. Повечето от тях са започнали кариерата си именно в такива. И заради наличието им е създадена специална програма в Германския футболен съюз.
Друг пример - в Шотландия за хора, които искат да спортуват любителски в определена вечер от седмица има група по тенис на маса или бадминтон.
Затова и у нас е най-висок процентът на хора, които никога не са участвали
в доброволчески програми за развитие на спорта - над 80%. А и подобни прояви май се броят вече на пръстите на едната ръка - турнирите по футбол на две марки бира, лекоатлетическият маратон за Наградата на София, в който може да се включат любители и още няколко.
В последните няколко години от бившата агенция за младежта и спорта, а сега Министерство отварят спортните обекти за безплатно спортуване на учениците. Ако тази възможност не бъде рекламирана обаче остава неизползвана, тъй като много малко са тези, които сами питат дали съществува такъв вариант. Заради липсата на информация, когато в Google зададете търсене „масов спорт" един от първите резултати, които ще ви излязат е форумът на Столична община, в който най-честият въпрос е: „Къде мога да спортувам в квартал Х".
