Интересни вести долитат от богатия и охолно живеещ Делиормански край на България. Местната община с гордост обявява, че по програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите", за стадиона на Лудогорец влизат 3 милиона лева държавни пари.
Без съмнение стадиончето за 5-6 хиляди в междублоковото пространство на град Разград ще даде растеж и устойчивост в развитието на региона, където хората живеят с по около 400 лева на месец.
Да оставим настрана абсурдността на това да се наливат държавни пари в стадион на частен клуб.
Да помислим защо за 24 години свобода на инициативността у нас (поне така ни се иска да е) държавата не даде общо 3 милиона лева за софийските стадиони, които се рушат.
Или за тези на Ботев, Спартак (Вн) или, да речем, на Пирин (Благоевград).
Ето, например - по някаква такава програма сега да бъде помогнато на Левски да завърши сектор "А". Нещата са идентични - стадионът в Разград е общински, а "Герена" е все още върху земя на МВР, ще рече - полудържавен.
Или пък да се даде рамо на ЦСКА, за да не падне "Армията". Нали и там собственици все пак са военните - тоест, държавата.
Все пак като значимост за футбола и развитието на играта у нас тези две арени са дали значително по-голям принос от "Лудогорец Арена".
Двата стадиона, където влязоха сериозни държавни или общински пари през годините, са в Ловеч (при тройната коалиция) и Стара Загора при ГЕРБ. И в двата случая очевидно ставаше дума за политика и помощ "за отбрани".
С други думи - животът у нас е томбола, но някои знаят печелившите билети предварително.
Сега се оказва, че Лудогорец е национална кауза... на настоящото управление. Защото няма как един клуб, напълно частен, с приходна и разходна част от парите на двама бизнесмени, да е важен за какъвто и да е растеж или устойчиво развитие на който и да е регион.