Премиер, микрофони на терена, рязане на лентичка и дечица с балони в ръце. Откриването на поредното съоръжение - принос към „строителството на съвременна България". Но забравете картинката от неделния следобед в Разград да е проява на властта за пред медиите. Там наистина се прави нещо сериозно.
Стадионът вече е факт и изглежда добре. Инвестиции от 4 милиона лева засега, са превърнали съоръжението в чудесно място за игра и гледане на футбол. Върху перфектния терен препускат футболисти със сумарно около 300 000 лева месечна заплата. С премиите (а Лудогорец бие по 3 пъти в месеца), сумата отива на 420 000. С останалите разходи по пътувания, лагерите в Трявна, битови разходи и такси около играчите, месечната издръжка на новия отбор вероятно удря 500 000 лева. За година - близо 6 милиона.
В добавка Разград гради хотелски комплекс и тренировъчна база, а когато те бъдат завършени догодина, се планира стадионът да бъде покрит и приведен в изискванията на УЕФА. Тогава спокойно можем да кажем, че проектът Лудогорец е изпреварил всички свои подобия в новата история на футбола ни.
Литекс почна с отбора. Събра футболисти и през 1997 г. влезе в елита. Спечели две поредни титли, но на стария си бетонен стадион, без да влага особени средства в арената. В Ловеч се сетиха, че трябва да имат школа, едва към средата на новия век. Стадионът оправиха в последните 3 години. Дотогава основно моделът на Литекс работеше с наливането на пари в изграждането на първия тим.
Черноморец е друг пример за бизнес модел във футбола, който със сигурност ще се окаже успешен донякъде. Дори отборът да не успее да спечели нищо на игрището, както е досега, за поколенията ще останат базата „Гнездо на акули", стадионът със свръхмодерна техника и отлични условия за мачове и подготовка. За феновете в Бургас вероятно е горчиво чувството, че с бюджет от 10-ина милиона годишно, Черноморец не спечели нито една титла или купа. Да не говорим за заплатата на треньора Балъков и спортния директор Бобич, които взимаха по около 25 000 евро месечно. Но все пак проектът остави след себе си базата, която може сега, при новата финансова ситуация, да храни клуба с договорки за зимни или летни лагери на отбори за подготовка.
Трето подобие на модел, по който да се развива успешен футболен клуб, са софийските отбори (без Славия), както и Черно море. В Левски, ЦСКА и Локо основно се залага на купуване на футболисти. Проблемите в трите клуба са сходни и са свързани с липсата на собственост или земя, отдадена под някаква нормална форма за ползване. Така не се инвестира в строежи на бази, а школите на клубовете са оставени по течението. Децата на ЦСКА и Локо са в най-тежко положение, тренират на сгурии и имат проблеми с екипировките. В Левски все пак се опитаха да облекчат ситуацията с едно изкуствено игрище и някакво подобие на пансион. Във Варна школата също няма големи условия, но отборите се представят добре и излизат нелоши юноши. Същото се отнася и за четирите софийски школи (тази на Славия е единственото работещо звено на клуба), които продължават да дават сума играчи, които и да не се наложат при своите, заиграват на ниво в „А" група.
После се явява моделът на общинските футболни клубове, или такива, на които големият местен бизнес помага. Такава е структурата на Видима Раковски, тим който дълго се задържа в елита. Подобни са нещата в Стара Загора, отскоро и с нов голям спонсор, Сливен, Враца, Монтана (с огромен принос директно на кмета), Каварна. Разликите са, че на някои от местата като Севлиево и Каварна, общините започнаха от ремонт на базата и стадиона. В другите случаи те отделят средства, колкото отборите да ги има и да добутат първенството. Това не е бизнес модел, а по-скоро схема, по която клубът да съществува и оцелява.
Издръжката на един отбор в „А" група, без да се цели той в големи звезди и предно класиране, е около 2 милиона лева годишно. При не повече от 200-300 хиляди от ТВ правата, стотина хиляди от билети и евентуално още толкова от един трансфер, става ясно, че за 12-те месеца се иска инвестиция от поне 1,5 милиона. Още някой лев може да дадат местни бизнесмени. Това е минимумът, за да избуташ сезона.
Сега се появява петият елемент - Лудогорец. Мощен финансово, организиран и движещ равномерно всички компоненти от развитието на клуба. На терена, по стадиона, из новата база, в лагерите, в заплащането - явлението може да се превърне във водещ фактор на футбола ни. С него осите на силата в играта у нас стават 4. Разбирай - претендентите за титлата вече няма да са само Левски, ЦСКА и Литекс, както е в последните 15 години. Появява се нов играч. И това прави първенството със сигурност по-интересно.
