Робин ван Перси отбеляза и трите гола във вратата на Олимпиакос и съвсем естествено името му присъства във всички заглавия на материалите, посветени на двубоя.
Няма съмнение, че холандецът изигра голям мач и си заслужи световно признание в сряда вечерта, но разликата между Юнайтед и Олимпиакос на "Олд Трафорд" направи Райън Гигс.
Трудно е да се повярва, че е на 40 и не беше започвал като титуляр от близо два месеца, но уелсецът даде много за класирането на "червените дяволи" на четвъртфиналите.
Ветеранът показа изключителна класа.
Раздаваше интелигентни пасове, а подаванията му бяха хитри и перспективни, което от своя страна правеше домакините остри и опасни.
Гигс бе архитектът на първите две попадения, а през всичките 90 минути четеше играта и определяше темпото на съотборниците си.
В 149-ия си мач в Шампионската лига той върна лентата към най-добрите си години в знаменитата европейска кариера, която започна през 1993-а.
21 години по-късно Гигс продължава да е жаден за футбол и да демонстрира защо е смятан за един от най-добрите играчи на нашето време.
Отдавна се говори за разрив в отношенията между него и мениджъра Дейвид Мойс, но личните им взаимоотношения не са фактор, когато става въпрос за Манчестър Юн.
Гигс игра със сърце и душа за обезверения си отбор,
за разкъсвания от критики мениджър и за публиката, която тотално е отвикнала да вижда любимците си в подобни ситуации.
"Дължахме го на феновете. Дано от тази вечер нещата се променят", кратко коментира уелсецът.
Ще бъде прекалено да се иска от Гигс да играе във всеки мач, но срещу Олимпиакос се видя, че влиянието му на терена е огромно. Юнайтед изглежда различен и одухотворен, когато той е в състава.
Да си мислим, че този отбор на "дяволите" е в състояние да спечели Шампионската лига е налудничаво, но четвъртфиналът е голям импулс и за Дейвид Мойс, който направи всичко по силите си да вдигне тима след тежкото поражение от Ливърпул.
Затова шотландецът преживя толкова емоционално елиминирането на гърците, след което си спечели поне няколко дни спокойствие преди гостуването на Уест Хам и градското дерби със Сити.
Дали наистина следващите два месеца няма да са по-радостни, както си пожела Гигс?
Юнайтед е доказал, че не трябва да бъде отписван, а докато има в състава си опитния уелсец, може да разчита на голяма класа и футболен интелект.
Ман Юнайтед не ги харесвам по принцип но наистина е интересно да видиш как действа на отбора Гигс. Мисля че именно заради него победиха. Видяхме Ван Перси в предходните мачове как само се цупеше на съотборниците си (така обвиняваха и Бербатов преди време). Юнайтед винаги е играл силно с големите в отбора - Гигс, Рууни и Пол Скоулс. Въпроса е че на първия и последния от години не могат да намерят заместник и тук проблема не е в треньора. И Фъргюсън се мъчеше, но накрая отново и отново пускаше Гигс