Още малко му трябва на италианския треньор на Левски Делио Роси, за да бъде обявен за непрокопсал даскал по физическо.
В понеделник сутринта синьор Роси се събуди със заглавия, че е опропастил Отбора на народа. Паднал от Лудогорец, атаката му я нямало никаква, защитата била „тантел марка” (означава съвсем закъсала), на контри се оказали гола вода, играели страхливо… И какво ли още не. Както се казва, коват му вече бесилото.
Интересно какво точно се очаква от Делио Роси само два месеца и половина след пристигането му на „Герена”?
Шест победи, три равенства, две загуби, голова разлика 16:6 под негово ръководство. Трето място в класирането, където на върха се намира перманентният шампион Лудогорец, изоставане на шест точки от втория ЦСКА – София. Не е чак толкова ненормално, като се има предвид какви ги вършиха в отбора преди неговото пристигане.
Какъв например е изборът му в атака, където Буш, Мапуку, Нар и Бабатунде са еднакво ялови?
Там Роси се оказва в положение да размества табуретки. Но, както и да ги върти, все същото. Не ги е избирал той. Същото важи и за повечето от останалите постове в отбора.
Няма и как да бъде иначе, след като години наред през синия отбор се извъртяха какви ли не кандидати за слава, значителна част чужденци без никакви по-особени заложби. Някои от тях са още в състава. А самият футболен клуб пръсна маса пари за перманентна смяна на играчи и треньори, за да се докара до състояние пред фалит.
Ако някой е очаквал, че с идването на италианеца Левски ще тръгне рязко нагоре, той се е заблудил много тежко.
Това просто няма начин да се случи толкова бързо. В интерес на истината има един, който изглежда способен малко по-бързо да извади сините от калта, и той се казва Люпко Петрович. Само че с него се разведоха миналата година по това време.
Всъщност големият въпрос не е дали Левски трябва да бъде конкурент на първите два отбора в класирането. А разумно ли е въобще да се опитва да го прави още този сезон?
Мантрата „титла или нищо” може да звучи много хубаво, но към днешна дата е само кухо пожелание. На какво отгоре? Съвършено ясно е, че сините няма как да се мерят с обиграния отбор на Лудогорец. Нивото им дотук е да извъртят равен с ЦСКА – София, което пак е нещо на фона на последните погроми с по три гола разлика. Ама отборът играел слабо? Ще рече човек, че до идването на италианеца е било другояче.
По-разумния ход изглежда да оставят Делио Роси да си свърши работата поне до края на шампионата, вместо да отправят призиви към собственика Спас Русев да гони италианеца.
Този филм вече сме го гледали! След спечелването на титлата през 2009 г., последния засега трофей във витрината на Левски, като треньори се пробваха цели 13 души. Някои като Георги Иванов – Гонзо даже и по няколко пъти. Дори и Наско Сираков върнаха като директор, за да им каже в очите, че кракът му дълго време няма да стъпи на „Герена”. И какъв беше резултатът от всичко това? Три пъти на второ място, а в останалите случаи по-назад. Плюс два загубени финала за Купата на България. Толкоз!
Действително, днешният отбор на Левски при Делио Роси играе по-често слабичко, особено във важните мачове.
А на запалянковците отдавна им е писнало от обещания, че силния отбор ще си го получат напролет, като мине зимната подготовка и си направят селекцията. Това го слушат всяка година през ноември. Този път обаче пак ще им се наложи да изчакат, с надеждата италианецът някак си да оправи нещата.
За треньор с неговата визитка подобна мисия не изглежда чак толкова невъзможна. Още повече, че до края на есенния дял остават шест мача с отбори от долната половина на класирането. Ако не се справи, винаги могат да го сменят. Със следващия, който ще си заложи главата на бесилото още с пристигането на „Герена”.
