Вчера един фен на Димитър Бербатов ми каза следното: „Вече приемам за нормално, че Митко играе всеки мач за Фулъм. Но не съм сигурен дали предпочитам да го гледам в ролята на плеймейкър или пък искам да си остане като чист голмайстор." Трудна дилема, нали? Почти като на Мартин Йол.
Новият сезон във Висшата лига донесе промяна за феновете на Бербатов - той е вече далеч от Манчестър Юнайтед и сър Алекс Фъргюсън, влезе в групата на малкото, които са си осмелили публично да критикуват шотландеца и усилено дърпа Фулъм напред.
Феновете на Митко са единодушни, че е по-добре да стискат палци за скромния, но симпатичен тим на Фулъм, вместо всеки път да чакат дали сър Алекс ще реши да включи българина в групата или дали ще му отпусне десетина минути игра като резерва.
Хубавото е, че Бербатов се адаптира към Фулъм и се нагърби с доста отговорности на терена. Тимът се представя прилично и може би ще успее да подобри класирането си от миналия сезон, когато стигна до дъното на Топ 10 и завърши с равен брой точки с Ливърпул.
Вярно е, че и головете вече не са толкова чести, но пък британските медии не пестят похвали за Бербатов - колко често напоследък сте чели за един и същ футболист, който е успял собственоръчно да надиграе Арсенал и Челси?
Вече сме на следващото ниво - феновете на Митко не се чудят дали той ще играе, а какво ще направи на терена и дали Фулъм ще е на нивото му. Което придава по-приятна тръпка пред тв екрана, нали?
