През изминалия уикенд тимът на Оле Гунар Солскяер демонстрира неадекватност на терена на Борнемут, но вниманието на много от феновете на Манчестър Юнайтед бе насочено в друга посока. В социалните мрежи се завъртя слухът, че саудитското кралско семейство е на път да купи клуба, което изправи на нокти запалянкоците.
Изпълнителният директор на Юнайтед Ричард Арнолд е бил забелязан в Рияд миналата седмица и според новината е бил там за стартиране на преговорите по продажбата на акциите на "червените дяволи". Слухът гласеше, че нещата се развиват бързо и фамилията Глейзър е готова да продаде на хора "по-богати от Крез".
Няма значение, че от "Олд Трафорд" твърдят, че Юнайтед не се продава и настояват, че Арнолд е бил в Саудитска Арабия на отдавна планирана търговска среща и че ако някога се стигне до идеята за продажбата на английския гранд, това ще бъде съобщено по каналния ред. Но както са казали мъдрите хора - няма дим без огън.
Самата идея за саудитското поглъщане трябва да подкосява краката на феновете на "червените дяволи".
Със сигурност, семейство Глейзър носят вина за много от проблемите в клуба като негови собственици, но не сме чули жена да бъде убита с камъни заради изневяра в някой от моловете им във Флорида. Или за някое друго подобно зверство, което не е чуждо за Саудитска Арабия.
Юнайтед да бъде собственост на саудити ще е достатъчно основание за всеки верен фен на отбора да се откаже от сезонния си билет. Няма как хората да преглътнат факта, че клубът, в който са направили такава емоционална инвестиция, ще се използва като средство за самореклама от най-брутално репресивния режим на земята.
Да, новите собственици биха могли да си позволят и Лионел Меси, но никой съвестен запалянко не би могъл да подкрепя клуба, ако е собственост на саудити.
Има едно заключение, което можем да направим с лекота и то е, че Саудитска Арабия няма да се откаже от идеята да навлезе във футбола.
Те гледат как техните съседи Абу Даби и Катар толкова успешно експлоатират футболните си активи и смятат, че е време да се присъединят към тях. Начинът, по който се развиват Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, е доказателство, че футболът работи като генератор на "мека сила". И ако някое правителство се нуждае от старателно излъскване на имиджа чрез спорта, то това е саудитското.
Политиците на страната вече започнаха да се позиционират на спортния пазар - Бразилия и Аржентина ще си спретнат южноамериканска класикв в Рияд по време на предстоящата международна пауза, а Антъни Джошуа ще се опита да си върне коланите срещу Анди Руис отново там в началото на декември.
Ще се учудите ли, ако местните богаташи преминат към купуването на футболни клубове?
И никак не е неразумно да се предполага, че когато саудитите решат да купят европейски отбор, това няма да е Моркамб. Те ще искат да се наместят директно на върха.
Честно казано, саудитите са сред малкото в света, които биха могли да си позволят това. Но въпреки несметните им богатсва, феновете на съответния клуб трябва да приемат новината с тревога. Каквото и да обещаят като спортни успехи, да гледаш клуба, който обичаш, в ръцете на такива хора, би било непоносимо.