Минеш ли 30-те, влизаш в графата "ветеран". Въпреки че футболното дълголетие е доста субективен фактор това е психологическата граница, след която остава само залезът.
Обикновено старите кучета са сред тарторите в съблекалнята, гласът им се чува, но някак си гледат да не са в епицентъра на клубните събития. Ветераните са видели всичко, стремят се да бягат от скандалите и да вземат своето своеобразно "последно 10" от футбола с едно наум за живота след него.
Очаквано или не, Станислав Ангелов преживя един от най-бурните си сезони на 35! Пелето премина през изхвърляне от отбора в средата на март до шампионската радост (все още не официално) два месеца по-късно.
Кой каза, че животът на ветераните е спокоен? Станислав кипи както на терена, така и извън него. Въпреки че сериозно се култивира през годините в Германия, е запазил балканския си плам. Знае кога да избухне, но знае и кога трябва да поведе по-младите си съотборници и да бъде за пример.
С шампионско самочувствие Пелето се нагърби да поеме отговорност в добавеното време на драмата Левски - Лудогорец и съдбата и шансът го целунаха.
Просто не е истина как се обръща зарът! Вместо за живот след футбола, сега Ангелов вече мисли за още една година със синия екип и мечтае за групите на Шампионската лига. От сприхаво футболистче на "Армията" преди 12-13 години, Станислав се превърна в авторитет на "Герена" с капитанската лента.
Нещо повече - един ден ще го наричат "синя" легенда, а дотогава ще е просто Пелето или пък "ветеранът в състава на Левски". Може би най-сериозният след плануваното отказване на Христо Йовов...
