Протест. Затворени улици. Мощни скандирания. Засилена охрана пред сградата на БФС. Пресен спомен за потрошени стъкла и военна обстановка.
Феновете на ЦСКА отново са натрупали справедлив гняв и са нетърпеливи да го излеят. Но дали са докрай наясно за какво, срещу кого и защо въобще протестират? Знаят ли къде да търсят истинските виновници? Те не са в Народното събрание. Не са дори сред хлъзгавите чиновници на „Иван Асен ІІ“.
У нас уличният натиск е ефектен, но слабо ефективен метод. Истинската революция е на трибуните. И на терена. Пълният стадион и качественият футбол са най-мощните оръжия в тази игра на правила и регламенти. С подобна енергия никой не смее да се шегува. Дори и силните на деня.
Странна подмяна на ценностите тече и при вечния съперник. Новата трибуна безспорно е най-хубавото нещо, което се случи на Левски през последните години. Оставяме настрана смущаващите факти около нейното финансиране, които не дават мира на по-будните „сини“ запалянковци.
Въпросът е, че в събота секторът ще се напълни заради...самия сектор. Макар че съперникът е Лудогорец, битката за титлата (доколкото въобще е съществувала) отдавна е загубена.
Ентусиазмът ще продава билетите и картите за още мач или два. Най-много до края на сезона. А после? Хората ходят на стадиона заради хубавия футбол и победите. Лъскави фасади и ресторанти има навсякъде.
Иво Тонев вече се доказа като строител. Но във футболен план му лепнаха лаконичния прякор Трофея. Празният сектор е тъжна картина. Дори и да е най-луксозният на света.
