Когато обикновен човек публично си задава въпроси и дори си отговаря, това е диагноза. Когато го прави някаква известна личност, го наричаме автоинтервю.
Не че жанрът е чисто нов. Димитър Бербатов - или може би вече трябва да го наричаме ЖДБ, обаче е пионер в областта на спорта.
Всъщност това не е никак изненадващо - нападателят винаги е бил творческа натура. Преди време Йордан Лечков го нарече "Най-добрият футболист сред художниците и най-добрият художник сред футболистите".
Но вече става леко объркано - дали е най-добрият журналист сред художниците, които играят футбол, или обратно?
Вярно е, че в ПАОК направиха Митко сам да си говори. Уж го взеха да решава мачове, а го пускат за по 10 минути като някой новобранец.
В това няма нищо срамно - дори и най-великите са преживявали тежки моменти в края на кариерата. Що се отнася до червения картон - не сме забравили какво стори самият Зинедин Зидан, при това във финал на световно първенство.
Решението на Бербатов да се извини е проява на достойнство. Проблемът е, че май не уцели точната форма. Първо - така винаги ще остане съмнение дали не си е спестил някой неудобен въпрос. И второ - границата между откровен разговор със себе си и раздвоението на личността е съвсем тънка.
Сега сериозно - Димитър за пореден път иска да подчертае, че не вярва на журналистите. "Ето защо давам интервю на теб, а не на хора, които си измислят новини".
Само че подобни обобщения са хлъзгава материя. Все едно да сложиш под общ знаменател разгърден пройдоха в чалга клуб и голмайстор за милиони, минал през Манчестър Юнайтед. Само защото и двамата играят футбол.
Иначе е факт, че много журналисти уж правят интервю, а то накрая излиза класическо автоинтервю. Но така е и във футбола – всеки път излизаш да вкараш гол, но понякога приключваш само с автогол.