С ясното съзнание, че под ръководството на Любослав Пенев постигнахме две победи в квалификационната група - измъчено 1:0 над Армения и "гръмко" 6:0 над Малта, решението на БФС да даде още един шанс на младия селекционер ми се струва абсолютно разумно.
Останахме далеч от класирането, въпреки че до последния момент мъждукаше някаква надежда. Към самите резултати обаче вече няма смисъл да се връщаме. Ясно е, че не бяха задоволителни.
Но нека погледнем какво свърши Пенев за тези близо две години, в които е начело на първия ни тим.
Основната заслуга на треньора е, че сплоти отбор, който не притежава ярки индивидуалности, но пък играе на предела на възможностите си.
Любо даде шанс на всеки футболист, за когото прецени, че е във форма и заслужава да носи националната фланелка, и запуши устите на обичайните мрънкачи "защо този, а не онзи?".
Не робуваше на мениджърски и клубни интереси и няма да робува и в бъдеще...
Не се поколеба да извади от състава Николай Михайлов за решителните последни мачове. Син е на президента, но не беше играл дълго. Остана на пейката...
Не на последно място Пенев някак си спечели уважението на играчите и потуши напрежението, което имаше при предишните треньори.
А това е доста важно по нашите географски ширини. Не се ли ползваш с уважението на съблекалнята - на терена си проличава и страдаш.
Заслужава ли си този път да се извърви отначало и да се руши нещо построено?
Накрая искам да се обърна към тези, които цяла година от трибуната на форума ни обясняват "какъв бездарник е чичовото".
Уважавам мнението ви, но дайте му и вие още един шанс. За добро ще е. Не за самия него, а за България - да я видим отново на голямо първенство.
Иначе Любо рано или късно ще напусне поста, не се притеснявайте... А тогава решението за негов заместник ще е трудно.
