"Какво има в упътването към всяко Yugo? Разписание на автобусите".
"Кое е най-доброто в едно Yugo? Че има затопляне на задното стъкло, за да не ти замръзват ръцете, докато го буташ".
* * *
Тези и още куп шеги се разменят още от създаването на Yugo или, както е истинското име на автомобила, Zastava Koral. Автомобилът се произвежда в завода на Zastava в Крагуевац, тогавашна Югославия, днешна Сърбия.
Идеята му е да е бюджетен и лесен за обслужване хечбек, който да се кара из целия Източен блок, но и да се изнася към Запада.
Реалността толкова рязко се разминава с очакванията, че и до днес Yugo е наричана "най-лошата кола, произвеждана някога".
Първият образец на автомобила е направен през 1977 г. Той е сравнително точно копие на Fiat 127 и е произведен с благословията и разрешението на италианската компания.
Слуховете са, че в началото на юли, когато югославското творение е готово и е напълно функциониращо, то е подарено на президента Тито, само че това твърдение няма своите потвърждения.
Със сигурност една или две бройки отиват и за Леонид Брежнев като комплимент от Югославия - момент, увековечен на снимки от онова време.
Факт е, че през 1980 г. започва масовото производство на Yugo по образеца на Fiat 127, като последният по това време се слави с титлата "Европейски автомобил на годината".
Във фабриката в Крагуевац обаче се изкушават да направят колата доста източноевропейска и оттам започват бъзиците, че е като правена от служителите на близкото стрелбище.
Една бройка от модела се произвежда за малко повече от 24 часа, което допълнително допринася Yugo да има непреодолими проблеми.
Базата му е малко по-къса от тази на Fiat 127 и това прави влизането към задната седалка през някоя от двете предни врати доста трудно.
Интериорът е тапициран с нискокачествен материал, който е сравняван с хавлия. Колата има 55 конски сили и ускорява от 0 до 100 км/ч за 20 секунди.
Повечето автомобили издържат до пробег от около 35 хил. километра, след което се оказват неспасяеми. През това време на много водачи им се налага да сменят съединителя поне два или три пъти. Огромен брой са и случаите, в които скоростният лост просто изскача от основата си.
0,9-литровият двигател се затруднява с извозването на повече от двама пътници, а уплътненията на стъклата не са достатъчно качествени и при дъжд прониква вода.
Най-лошото е, че двигателят на Yugo е предразположен към самоунищожение. Той е четиритактов, с чести повреди в ангренажния ремък, които нарушават синхрона между буталата и клапаните и водят до блокиране и евентуално разрушаване на целия мотор.
Както казва един бивш притежател на този автомобил пред британското Car Keys, колата "те кара да се чувстваш нервен, само докато седиш в нея в спряло положение". "Не можеш да вярваш на нищо вътре и те е страх да пипнеш каквото и да било", продължава той.
Въпреки всичко изброено, във времената на дефицит на западни коли Yugo се радва на популярност и златните му години са между 1987 и 1991 г.
От автомобила са произведени общо около 750 хил. бройки, като почти всички са разпродадени. Колата успява да стигне като износ и до Великобритания и САЩ, където, без много изненади, не е посрещната особено радушно.
Войната в Югославия слага край на фабриката на Zastava в Крагуевац по буквален начин, защото съоръжението е разрушено при бомбардировки.
Печалната слава на Yugo обаче продължава да се разпространява, като моделът редовно попада в класациите за най-лоша кола на века. По мнение на автомобилни експерти като тези от Car Keys дори и да не беше войната, тази кола нямаше да успее да оцелее в края на XX век.
Все пак след падането на Желязната завеса в Източния блок бързо започват да навлизат западни и източноазиатски коли внос и клиентите бързо се преориентират.
Колкото до Yugo, ако има мераклии за него, може да бъде намерено из Балканския полуостров за около 800-1000 лева.
