Едно от най-трудните неща в момента е да се правят прогнози за това как ще върви възстановяването на света от икономическата криза - министрите обявяват края й, но реалната икономика още не може да повярва, че това е така.
Може би същото може да се каже и за автомобилната индустрия - американските гиганти удариха дъното, бяха спасени с парите на данъкоплатците и сега се борят за по-добро бизнес бъдеще, но автомобилите, които продължават да произвеждат показват, че не са научили нищо от времената преди кризата.
А европейските и японски компании продължават да броят загубите, отчитат ръст на пазарите, където държавата се намеси сериозно с програми за поощряване на купуването на нови автомобили и продължават да затягат коланите, да дават по-големи отстъпки, но никой не забравя, че някъде отзад, в някой офис, който може и да няма прозорци, стоят едни симпатични счетоводители, които записват всяко загубено евро и един ден ще представят сметката на акционерите. Но засега няма друг изход.
В момента тече автомобилният салон в Лос Анжелис и медиите всеки ден съобщават за поредния концептуален модел или пък сериен автомобил, който е бил представен пред широката публика. Същото беше, даже и по-напрегнато, по време на автомобилното изложение в Париж - много по-голям форум, където колегите, които имат афинитет към прогнозиране на развитието на индустрията заявиха, че за първи път от много време насам се виждат няколко възможни пътя напред, почти като при дамите, които гледат на кафе.
Какво би останало в съзнанието на някой, който не е особено изкушен от най-новото в автомобилостроенето, но все пак не е и безразличен към автомобилите? Да се опитаме да погледнем от този ъгъл.
Големият хит, както в Париж, така и в последните години бяха и си остават електрическите автомобили - но не като абстрактни идеи, хрумвания или крехки концепти. Не, вече става въпрос за серийно произвеждани електромобили, които на външен вид по нищо не се различават от събратята си с двигател с вътрешно горене и които са готови да щурмуват пътищата като дадат на купувачите дълго чаканата алтернатива на петролната зависимост от Арабския полуостров.
Един мой колега описа изключително образно двата полюса на автомобилния свят в момента - на единия край са по-старичките коли, които част от нас все още шофират - с атмосферни бензинови или дизелови мотори (тук-там турбодизел), а на другия са електромобилите. Между тях се наместват неща и събития, които понякога приличат на първичния бульон - оптимизиране на автомобилите с ДВГ, хибриди (всякакъв вид), газови турбини и т.н.
Въпросът е колко живот ще получи всяка една от тези идеи преди големите в автомобилната индустрия да решат, че всички, включително и клиентите трябва да поемат в нова посока.
Традиционният автомобил с ДВГ вече е може би в края на еволюционния си цикъл - завръщането на малките по обем двигатели с турбо е последната добра новина на този фронт, но всъщност това е пътека, изоставена през втората половина на 80-те години на миналия век като недостатъчно перспективна.
Може би почти същото важи и за дизелите - революцията Common Rail вече отшумя и напоследък развитието на технологията е по-скромно и с по-малки стъпки.
На всички вече им е ясно, че петролът е ограничено количество, колкото и то все още да е много под земята. Само американците упорито отказват да го повярват и също толкова упорито компаниите отвъд Атлантика продължават да произвеждат автомобили с големи и не особено ефективни двигатели, при които разходът на гориво отново се приема за второстепенна характеристика.
Времената отпреди 2-3 години се оказаха бързо забравени, тогава галонът бензин в Щатите стигна и дори надхвърли 4 долара, а американците започнаха да се оплакват от скъпотията. След това дойде кризата и дворовете и паркингите на дилърите започнаха да се пълнят с все още нови, но скъпи и лакоми за бензин SUV-та и големи седани.
Сега всичко си продължава по старому - големите пикапи пак са тук, при семейните автомобили нещата са малко по-скромни, но съвсем малко.
Само за пример - двама мои американски колеги изпаднаха в направо див възторг от един съвсем обикновен европейски Ford Fiesta - мъничък за техните вкусове автомобил, обаче завива точно, вози стегнато и изглежда секси.
Това е положението. След като бяха твърде заети да се спасяват, при това с парите на данъкоплатците, американските автомобилни гиганти решиха, че засега няма как да превъзпитат същите тези данъкоплатци, че трябва да променят вкусовете си. С други думи, да им обяснят, че трябва да започнат да харесват по-малки, по-икономични и по-скъпи коли. Много е трудна тази задача, няма спор, обаче се очертава като неизбежна.
Вече почти няма голяма автомобилна компания, която да не предлага хибрид в моделната си гама - от японските през американските, а отскоро и при европейските производители. Хибридите са модерни, осигуряват по-нисък разход на гориво, с тях се ползват отстъпки от страна на държавата, което прави цените им по-лесни за преглъщане, но ще е трудно да предвидим, че те са истинското решение.
Защото и те зависят от петрола, а при производството им околната среда понася много повече поражения в сравнение с това, което те спестяват като вредни емисии. И рано или късно този факт ще бъде доказан по безспорен начин.
Което ни отвежда към следващата и за момента най-далечна стъпка на автомобилните компании - електрификация (слава Богу, без съветска власт). Електрическите автомобили дълго време бяха смятани за бъдещето, а сега всички се надяват те да станат максимално скоро част от настоящето.
Лидерите в тази област са на път да нанесат големия удар на конкурентите си, нещо което може да се сравни с пазарния бум на Ford T преди години или нещо подобно. Френско-японският алианс Renault-Nissan определено успя да вземе сериозен аванс - моделът Leaf вече се продава в Щатите, скоро ще стъпи и в Европа, а френската част от компанията готви цяла гама електромобили - от мъника Twizy през Zoe, после Fluence (чийто дизайн много ми допада, сигурно остарявам) и после Kangoo. Цяла гама, няма шега.
Естествено, проблемите тук не са никак малко - батериите за тези автомобили са все още твърде скъпи, твърде тежки, а за решението на проблема със зареждането съществуват стотици варианта, но нито един универсален.
На пръв поглед не би трябвало да е трудно - електричеството отдавна е част от ежедневието ни, сега само трябва да се намери начин тази мрежа да се разшири още - до много, ама наистина много крайни точки, до които ще паркират милионите бъдещи електромобили. Но това ще стане, няма начин.
А бъдещето обещава да е по-тихо, по-чисто и по-приятно. Въпреки че има едно нещо, от което определено ме хваща страх.
Електромобилите са твърде тихи и задължително ще бъдат оборудвани със система, която буквално „произвежда шум", те все пак трябва да „бръмчат" като събратята си с ДВГ. А сега, както е в Япония, в тази система може да се зареждат всякакви звуци по избор на собственика, с които той да предупреждава пешеходците, че близо до тях минава автомобил - звуци, мелодии, словесно предупреждение и т.н.
Та, затова ме хваща страх, какво ще се чува по нашите пътища като стигнем до този етап. Но това да ни е проблемът.
