Токсичната любов на Европа към дизела умира

Когато Рудолф Дизел, изобретателят на дизеловия двигател, е скочил (или е бил бутнат, както казват някои от злите езици) през борда на кораб, пътуващ към Англия през 1913 г., вероятно не му е и хрумвало как изобретението му някой ден ще задвижва кораби, влакове, автобуси, камиони и коли в глобални мащаби.

Дизеловият двигател минава за почти светиня в родната на Дизел Германия, където първите дизелови автомобили са били разработени през 20-те и 30-те години.

Шофьорите ги харесват заради изключителната икономия на гориво, но возилата бързо започнаха да набират популярност сред напредъка в технологиите на двигателите, особено разработката на т.нар. "пряк турбо инжекцион" през 90-те години. Той означава, че двигателите могат да осигуряват по-голяма производителност при различни скорости.

Това прави машините не толкова шумни, не бълват и толкова много мръсен пушек - приятни за шофиране и с отличен километраж - един доста разумен избор. Голямата причина тези автомобили да станат такъв хит в Европа, но не и в САЩ, е предимно заради доста по-ниските цени на бензина там.

След Протокола от Киото през 1997-а европейските правителства заложиха твърдо на дизеловите коли като начин да изпълнят заявените цели за понижаване на емисиите от въглероден диоксид (дизелите отделяха по-малко вредни газове от бензиновите си събратя). Оттогава насам държавите харчат милиарди за субсидиране на горивото, правейки го по-евтино от бензина.

Любовта към дизеловите автомобили не секва дори през 2012 г., когато излиза доклад на Световната търговска организация, според който газовете от тези двигатели са канцерогенни и в тях има много по-високите нива на азотен оксид и фини прахови частици. Тогава предупреждението обаче е подминато, а почти половината от колите на пазара са задвижвани с дизелово гориво.

И така до 2015 г., когато избухва огромният скандал, наречен "дизелгейт". Прегрешенията на Volkswagen с измамата за емисиите на дизеловите двигатели ликвидираха не само репутацията на компанията, но и имиджа на дизела по принцип.

И изведнъж всички негативни ефекти от това гориво за здравето на хората излязоха на преден план. Много от европейците се почувстваха предадени и объркани, а дизеловите коли станаха малко или много непродаваеми в Западна Европа.

През 2017 г. продажбите на дизели във Великобритания спаднаха с цели 17%. В Германия спадът беше около 7%. Във Франция делът на нови дизели спадна до под 50% от пазара за първи път от 17 години насам. От 45,9% от автомобилния пазар в Германия през 2016-а, сега дизеловите коли държат 38,8%. Миналата година продажбите на бензинови коли надминаха дизела в първата половина на годината, за първи път от 1999 г. насам.

"За товарни автомобили и може би много големи автомобили, мога да си представя дизелът да оцелее още няколко години, но в малкия и средния пазарен сегмент той залязва", коментира Питър Мок от Международния съвет за чист транспорт.

"Ако се фокусирате върху емисиите от въглероден двуокис, вместо върху потреблението на гориво, дизеловите автомобили вече нямат толкова голямо предимство пред бензиновите. Съвременните бензинови коли имат почти същите или в някои случаи дори по-ниски емиси на въглероден диоксид", смята той.

Със задаващата се забрана на дизелите в много силно замърсени европейски градове, хората се опасяват да не останат с кола, която да е непродаваема или неизползваема само след няколко години.

Исканията за забрана на дизела дори в родината му също нарастват, особено в градове като Щутгарт, Мюнхен и Берлин, където замърсяването е много сериозен проблем. Върховният административен съд на Германия ще обсъди евентуална такава забрана през февруари. Това естествено поражда ужас сред германските автомобилни концерни.

Борещи се за предотвратяване на забрана и запазване на продажбите на носещите висока печалба дизели, мениджърите на автомобилни компании се срещнаха с правителството в Берлин през август 2017 г., за да разберат какво може да се направи по въпроса. Решението беше да се снабдят около 5 млн. дизелови автомобила с нов софтуер, така че те да отделят по-малко азотен окис.

За мнозина обаче това беше само "леко плясване по ръката" и прекалено меко отношение към бранша от страна на правителството - в концерните работят над 800 000 души, а приходите са огромни - 400 млрд. евро през 2015 г.

И все пак все още се чува глас за пълна забрана на дизела. Кметът на Берлин Михаел Мюлер продължава да защитава тази теза, препоръчвайки пълната забрана на дизела да се избягва на всяка цена.

Въпреки че не минава и ден без германските авто-гиганти да се похвалят с мащабните си планове за развиване на електромобилите, те са инвестирали милиарди в разработка на дизелови двигатели и надграждане на технологията за по-чисти емисии. Това ги кара далеч да не изгарят от желание да се отказват от дизеловата технология.

Факт е, че автопроизводителите просто няма да печелят толкова много пари от електромобили, колкото от дизелови возила, които са по-скъпи дори от бензиновите модели. Факт, който се потвърди и от изказване на директора на BMW Харалд Крюгер през септември.

Daimler са обявили план за намаляване на разходите с 4 млрд. евро, за да преодолеят по-ниската доходност от електрическите си автомобили. Изпълнителният директор на Honda Такахиро Хачиго коментира пред Financial Times, че приходите няма да са толкова големи, докато електромобилите не постигнат масовост и големи обеми на продажбите, с които този ефект да се балансира.

Извън въпроса с печалбите, другите основни причини старите автопроизводители в Германия да продължават да държат на дизела, е, че те имат нужда от подобни автомобили в портфолиото си, за да спазят регулациите на ЕС за емисии през 2020 г. - или ги очакват огромни глоби. Те твърдят, че дизеловата технология е нужна като преходна до момента, в който ще стане възможна пълна миграция към електромобили.

Според Фолкмар Денер - изпълнителен директор на Bosch, които са най-големият доставчик на оборудване за автомобили - хората не бива да бързат толкова да отписват дизела.

"С достъпните в момента технологии, дизеловият двигател може да постигне същите нива на емисии на пътя, при реални условия, каквито и на тестовия стенд. “Без дизелови двигатели, Германия вероятно няма да изпълни заявените целеви национални нива на емисии на въглероден двуокис", казва Денер.

"Миналата година повече клиенти на Mercedes са избрали дизелови коли, отколкото през 2016 г.", каза на 18 януари изпълнителният директор на Daimler Дитер Зече. Той твърди, че въпреки че общественото доверие е изгубено, все пак си заслужава дизеловите двигатели да бъдат усъвършенствани, вместо директно да бъдат забранявани.

Като се има предвид пълната загуба на доверие сред потребителите и предизвиканият от това стабилен спад на общите продажби на дизелови возила миналата година, това звучи повече като самозалъгване, отколкото като реалност.