С този автомобил се срещнахме да вършим работа. Трябваше ми кола, с която да се движа три работни дни из София, да пътувам до Бургас през уикенда, да пренеса насам-натам малко багаж, да пазарувам като за гости и да разкарвам из разни точки на града децата си. Харесах точно този Opel Crossland по чисто мои си емоционални причини.
Първо, защото като жена шофьор с близо тридесетгодишен стаж зад волана, две трети от които из пътищата на България, предпочитам сигурна, стабилна, висока, комфортна и в същото време компактна кола.
Второ, защото нито един от опелите, които някога съм карала, не ми е създавал проблеми на пътя. Моделите са красиви, на техните технически способности може да се разчита, а и са лишени от суетата, с която у нас се карат т.нар. луксозни марки.
И трето, защото първият ни семеен автомобил беше опел - сребрист, удобен, здрав и... свидетел на порастването на двете ми деца.
След това признание е ясно, че съм от хората, които се привързват към автомобилите си. Дори толкова, че ги кръщавам с човешки имена. Е, да, успокоителното е, че все още не си говоря с тях, но знае ли човек - возилата от последно поколение вече могат да правят толкова неща само според базисното си оборудване, че нищо чудно скоро съвсем естествено да ни идва да си беседваме с тях.
Дневникът на едно Opel Crossland X Innovation пътуване
Четвъртък, 9.00 ч.
Забелязвам я отдалече. Червена на цвят, с изискан сив покрив, прибрана и спретната „муцунка", алуминиеви джанти и спортен силует. Приближавам я с дистанционното в джоба на сакото, което не се налага да използвам за отключване - пръстите ми от вътрешната страна на дръжката на вратата са достатъчни да се чуе онова „клик" и купето да светне, за да ме посрещне на борда. Копчето за старт активира двигателя, страничните огледала се разпъват сами, а бордовият компютър ме локализира на картата.
Пред шофьорското ми място от таблото се появява прозрачен малък екран, на който постоянно ще виждам допустимата скорост (системата на този автомобил разпознава знаците на пътя), както и тази, с която се движа в момента. Нагласям седалката и волана, регулирам огледалата и като технологично зависим човек, включвам мобилния си телефон към бордовия компютър. Това ще ми позволи например през деня да слушам музика от интернет, да си следя пощата и да си чета съобщенията. Скоростната кутия на точно този представител на модела е механична.
Противно на повечето жени шофьори аз я предпочитам пред автоматичната. Не само ми дава усещането, че контролирам нещата, но и в някаква степен ме държи нащрек. Пък и се кара по-спортно някак, по-забавно е.
Отлепяме от паркинга. Понеже е хладно, включвам отоплението на седалката и на волана. На първия светофар вече светът през прозореца на автомобила изглежда по-приветлив. Дори дъждът не ме плаши - чистачките си знаят кога и колко да работят, за да не остава и капка, която да ми пречи.
Четвъртък, 20.30ч
Работният ми ден е свършил преди час и половина. Напазарувала съм и съм подредила пликовете в багажника. Моята лична кола е съвсем малка и така нареченият й багажник прилича на малко по-голяма кутия за ботуши. В него преко сили можеш да натъпчеш малък сак за спорт, дълъг чадър и два килограма портокали. Толкова. Затова с Crossland-а си оставям време за удоволствието да аранжирам без усилие и тикане по метода на пъзела всичко напазарувано в обширния му багажник. Жените ще ме разберат...
На улицата пред къщи традиционно няма свободни места за паркиране. След две кръгчета наоколо, зървам опразнено място между два автомобила, паркирани успоредно на тротоара. В купето на Crossland-а имам усещането, че съм в твърде голям автомобил и почти съм сигурна, че няма как да се набутам на паркомястото. Въпреки това решавам да изпробвам парк асистента.
Установявам, че този автомобил практически си паркира сам - сензорите следят всяка промяна в разстоянията от всички страни и на теб ти остава единствено да подпомагаш въртенето на волана (паркирането е полу-автоматично) по картинката на екрана. Шлак! - автомобилът се мушва в мястото като дамска ръка в ръкавица.
Петък, 18.30ч
След работната седмица трябва да пътувам до Бургас. Не съм фен на шофирането по тъмно, но мъдро решавам, че е по-добре да се събудя на морето, отколкото да убивам хубавата съботна сутрин в каране до него. А и искам да видя как този симпатичен Crossland ще се държи на дълъг път. Да похваля още малко багажника на този автомобил - в него аз и дъщеря ми побираме два големи твърди куфара, два по-малки на колелца, два компютъра, един спортен сак и две дебели якета. Самият багажник има нива и при нужда може да става по-дълбок. Не ни се налага да използваме тази опция и пак имаме място - поне като за чифт ролери например.
Не съм от шофьорите, които държат да видят кой кара най-отпред на магистралата, затова не изпреварвам на всяка цена. С този автомобил обаче спокойно и неусетно поддържаш допустимите 140 км/ч на магистрала, че и отгоре. Изпреварването е сигурно и бързо - колата просто полита, когато натиснеш газта. В същото време работи и устройството, което сигнализира, когато стъпиш на маркировка - много е удобно, защото няма как да те остави да заспиш на волана или пък да излизаш от лентата, докато ровиш в чантата си за бисквита на детето например.
А през това време то спокойно може да се забавлява на задната седалка като чете книжка или си рисува - има зоново осветление на всяко място. На зонов принцип работи и климатикът. С което температурните разногласия на народа, когото возиш на дълът път, мигновено се тушират.
Докато карам, на екрана се появява предупреждение, че налягането в гумите е спаднало. Crossland-а ми препоръчва да спра на първата бензиностанция, за да отстраня проблема. Така и правя. На бензиностанцията установявам и че средният разход на гориво на дълъг пък е 5.8 л/100 км - тази информация ми се изписва на таблото. Зареждаме жабката и със студена вода за пиене. Тя ще си остане такава до края на пътуването, защото жабката се охлажда. За протокола - разстоянието от София до Бургас взимаме за три часа и половина, с две спирания за по десетина минути за почивка. Моля КАТ за разбиране...
Събота и неделя
Гледам на автомобилите си като на кабинети. Искам в тях всичко да ми е под ръка и лесно, но ми е важно и да ми е приятно да наблюдавам външния свят през прозорците им. Crossland е създаден и за това. Покривът му е стъклен - трябва само да дръпнеш щората и цялото небе е над теб. Т
ази опция е особено приятна покрай морето - колкото и да духа навън през зимата, в купето си защитен и на топло. За лятото просто отваряш прозорците за морския бриз или наблюдаваш слънцето и брега на климатик.
Най-точният показател за това дали един автомобил ми пасва, е чувството, когато, след като съм го тествала, се кача обратно в собствената си кола. Не се оплакам от моето си возило - малко, маневрено, симпатично, все още тренди...
Но след Opel Crossland все едно се качвам на блъскаща се количка от панаир. Ниска, твърда за управление, скучно базисна като оборудване, далеч по-несигурна и тромава. И най-важното - за разлика от червения, симпатичен Crossland отдавна не ми носи никаква радост от шофирането.
Моделът, който карам е Opel Crossland X Innovation
1.2 ECOTEC® Direct Injection Turbo, бензин, 81 кВт/110 к.с., със Start/Stop бутон и 5-степенна механична предавателна кутия.
AGR-предни седалки, отопляем волан, отопляеми предни седалки, размръзяване на предното стъкло, head-up дисплей, индикатор за наличие на препятствие в т.нар. сляпа зона, безконтактно дистанционно централно заключване с бутон за стартиране на двигателя, фиксиран стъклен покрив с електрическа слънцезащитна щора, LED- предни и задни светлини, навигационна система Navi 5.0 IntelliLink, безжично устройство за зареждане на мобилни телефони, преден и заден парктроник с допълнителни странични датчици и полуавтоматично паркиране с волана, панорамна камера "От птичи поглед" и много други.
