Volkswagen бе едва втората марка (след Mercedes с модела CLS), която разпозна тренда и представи автомобил с четири врати и по-спортна форма. Той бе определен като купе и наречен Passat CC. Идеята на Волфсбург бе, използвайки платформата на бестселъра в средния клас, да предложи по-елегантен автомобил за хора, обичащи да демонстрират своята индивидуалност.
И о, чудо: рецептата проработи. Клиентите, които искаха да се откъснат от скромния имидж на силно обичания като фирмен и семеен автомобил Passat вече имаха своята красива играчка и не се поколебаха да развържат кесиите. Днес, за да разтвори ножицата още по-широко между купето с четири врати и Passat, Volkswagen го нарича просто CC. Без Passat.
СС не е изцяло нов модел, а една сериозно рестилизирана и технически допълнена версия на предишния модел. Формулата за успеха е позната от други модели на марката - вместо да се търси изцяло ново решение, всичко добре работещо е запазено и подобрено в детайлите си. В случая на СС това означава, че е запазено всичко.
СС е достъпно купе за тези, които не могат да си позволят лайфстайла да карат CLS, A7 или 6-а серия Gran Coupe. Но това не значи, че трябва да се лишават от стил. Където и да се появи, СС не остава незабелязан. Дългата 4,80 метра каросерия има своя идентичност, въпреки че предницата със серийните биксенонови фарове е прекалено унифицирана с фирмения дизайн на марката. Всеки сам може да си направи заключенията, но в очите на автора елементи като ниския покрив, стъклата без рамки и по-големите колела са приятни детайли, които те карат да се чувстваш малко по-специален, дори на предницата да няма премиум-емблема. В очите на някои СС има още по-голяма представителност, изглеждайки като малък Phaeton.
Volkswagen CC предлага и достатъчно ежедневна пригодност. Въпреки по-ниската линия на покрива четириместният модел предлага вътрешно пространство, достатъчно за всички освен многодетните семейства и багажник с обем 532 литра.
Близостта на СС с луксозния клас не е случайна. Целта на Volkswagen е била моделът да бъде поставен между Passat и Phaeton. Елементи в серийното и допълнителното оборудване позволяват на СС да доближи представителната лимузина. Такива детайли са климатизираните седалки с масажна функция отпред, ламинираните стъкла, безключовият достъп и възможността за отваряне на багажника с поставяне на крак под задната броня. Този хитър елемент помага, когато ръцете ви са заети с обемист товар, който няма къде да оставите и няма кой да ви помогне с отключването.
Безключовият достъп до салона е само началото на контакта със зоната за релакс. Освен ламинираните предни странични стъкла, голямо количество изолации помагат за постигането на висок акустичен комфорт. Специално челното стъкло помага в това начинание - то не само изолира шума и ултравиолетовите лъчи, но и позволява да бъде отоплявано, при това без смущаващите погледа фини намотки.
Окей, не всичко вътре е прекрасно. Дизайнерите на салона не са били особено мотивирани, когато са създавали СС. Линиите на Passat са взети почти непроменени, което е някак си... мързеливо. Индивидуален щрих внася аналоговият часовник в централната конзола, но и той не е достатъчен да ни откъсне от трезвия тевтонски интериор.
От което не е пострадала ергономичността. СС е типичен Volkswagen в познатия смисъл на интуитивност на управлението и мигновено разбиране на почти всички функции по управлението на автомобила. Разбира се, модерни асисенции за безопасност като системата за самопаркиране (работи, наистина), трябва да бъдат разучени с помощта на упътването за експлоатация. Други помощници като асистентът за смяна на лентата на движение, системата за наблюдение на зоната пред автомобила, системата за разпознаване на умора и динамичното регулиране на предните светлини служат на безопасността и доближават СС до предложенията от луксозния клас на премиум марките.
По-далеч от луксозния клас и по-близо до средния са задвижващите агрегати на СС. Това по някакъв начин не означава, че те са лоши. Напротив: СС е адекватно моторизиран и макар да не предлага особено широка гама двигатели, има подходящо задвижване за всички нужди. Тестовият ни автомобил бе оборудван с 2-литров TDI със 140 к.с., който познаваме от много други модели на марката и който с всяка изминала година става все по-икономичен. За това помагат системата старт-стоп и функцията "свободен ход", която прекъсва връзката между двигателя и скоростната кутия, когато автомобилът се движи по инерция и позволява изминаването на по-дълга дистанция без подаване на газ.
В комбинация с изключително препоръчителната автоматична кутия с два съединителя DSG двулитровият TDI е чудесна алтернатива за всякакъв тип отсечки - градски и извънградски. Моторът е еластичен, отговаря добре на командите с газта и в СС е достатъчно тих, дори при студен старт. Други опции за задвижването на СС са 1,4 TSI (160 к.с.), 2,0 TSI (210 к.с.), 3,6 V6 (300 к.с.) и 2,0 TDI със 177 к.с. Предлага се и система 4MOTION.
Мощните агрегати имат подходящо допълнение в лицето на динамично настроеното шаси. Volkswagen СС притежава едно от най-балансираните окачвания, които се срещат в днешно време. То е приятно стегнато, но в нито един момент неприятно твърдо. Каросерията не се накланя силно в наклони, а воланът е достатъчно информативен и малко по-директен от този на Passat. Без да задоволява най-амбициозните пилотски амбиции, СС ще ви позволи да изминавате пътя си леко и с усмивка. За по-взискателните Volkswagen предлага адаптивното окачване DCC (не и за 1,4 TSI и по-малкия TDI), чрез което водачът може да избира между спортно, комфортно и нормално возене.
А сега честно: кой собственик на Passat го пали в неделя сутрин с идеята да покара спортно из околността или да "дефилира" пред близкото кафе? Със СС това вече е възможно. Малко суетност не вреди на никого, дори на по-висока цена.
