Една забравена вещица от квартала Кингс Крос в Сидни, Австралия, най-накрая получава вниманието, което заслужава.
Розалийн Нортън, в чийто живот са се редували рисуването, магиите и груповия секс за вдъхновение, се възражда в последния документален филм - The Witch of Kings Cross, наличен в стрийминг услугата Amazon Prime, iTunes, Vimeo и GooglePlay.
Художничката, противопоставила се на културните норми, не се е идентифицирала като феминистка или нетрадиционна жена, но животът ѝ е достатъчно пъстър, за да я поставим и в двете категории. Бедна, но е и без въображение, тя успява да си създаде разпознаваем стил с характерните си извити вежди, мъжки дрехи и тоалети изцяло в черно.
Финансовото състояние на Нортън, осигурявано предимно на продажбата от картини, не е било цветущо, а приживе тя е известна повече с ексцентричните си увлечения, отколкото с рисуването. Арестувана е многократно, нейни произведения на изкуството са изгаряни, а в лицето на обществото и медиите е срещала основно подигравки.
Нортън се самопровъзгласява за вещица на 23 години. Живее далеч от консервативното си семейство в различни квартири на квартала "Кингс Крос" в Сидни. Там практикува различни магии, включващи изпадане в транс под влияние на опиати и организиране на групов секс в търсене на вдъхновение.
Целта на ритуалите е преминаване към по-висша форма на съзнание, а в тях е участвал и популярният за времето си поет и окултист Алистър Кроули.
Журналистите от онова време обвиняват Нортън в преколнение пред Дявола, а полицията я поставя под постоянно наблюдение. Личният ѝ живот привлича обществен интерес, а таблоидите се надпреварват със скандални заглавия по неин адрес, най-популярното от които е "вещицата от Кингс Крос", което се превръща в нейно прозвище до смъртта ѝ.
На подобно таблоидно издание попада режисьорката Соня Байбъл, докато прави проучвания за документалния филм "Рецептата на едно убийство". Описанията на Нортън я заинтригуват и тя решава да ги пренесе на голям екран в документалния си проект The Witch of Kings Cross.
Байбъл смята, че е настъпила сериозна промяна спрямо отношението към жените и охулената в миналото художничка днес може да бъде реабилитирана. Във филма режисьорката събира истории от съвременници на Нортън и добавя реални разкази към развлекателните сюжети, които са забавлявали читателите на таблоиди преди години.
"Когато започнах филма, знаех, че ще създам жива памет за жена, за която са се разпространявали предимно клюки", казва Байбъл след премиерата на филма, която бе на 9 февруари.
От събраните разкази се разбира, че Розалийн Нортън е очарована от окултното още от дете. През целия си живот се стреми да съчетае езотериката с изкуството, но творчеството ѝ е останало неразбрано. Много от платната ѝ са изгорени, а вярата ѝ в магията в държава, в която 90% от гражданите са християни, е смятана за скандална.
Нортън се е възхищавала на древногръцкия бог Пан - наполовина човек, наполовина козел, който се превръща в своеобразен пантеон на изкуството ѝ. Той е олицетворение на похотта, необузданото желание за секс, пред които Нортън се е прекланяла с различни ритуали.
За част от тях е предизвиквала състояние на самохипноза и провокиране на видения. Пред психолог през 1949 г. описва преживяното като напускане на астралното тяло и свързване с други, алтернативни духовни сфери. Желанието ѝ е само да открие муза, за да рисува.
В картините ѝ често може да се види бог Пан, заобиколен от жени, а изложбите, на които показва творбите си пред публика, представлявали ритуални пространства с централно място за древногръцкия бог.
Докато част от картините на Нортън успяват да минат по линията на ексцентричното, материалите, които раздава на приятели, създават доста по-сериозни проблеми. Най-големият скандал е свързан със сър Юджийн Гусенс, диригент на Симфоничния оркестър в Сидни, в чийто багаж след пътуване са открити листовки от Нортън с графично изобразени секс сцени, идентифицирани от полицията като порнография.
Скандалът пламва дотам, че диригентът отива на съд и макар и да е оправдан в разпространение на нецензурни материали, напуска завинаги Австралия, а кариерата му приключва заради позора хвърлен върху името му. В същото време медиите отново взимат на прицел Розалийн Нортън и твърдят, че тя носи лош късмет за всеки, когото познава.
Хората едновременно са се ужасявали от нея и са я съжалявали, но тя е харесвала живота си. Имала е изкуството и религията си и макар в края на живота ѝ единствената ѝ компания да са котките, не се е променила, за да спечели нечие одобрение. Продължила да рисува и да практикува ритуалите си.
И ако в миналото са виждали Нортън само като вещица, днес може да погледнем по-отблизо към тази жена, опетнена от медиите, и да си дадем сметка, че може би е била бохем, отдадена на свободния и автентичен живот и готова на всичко, за да оспори цензурата.
