Лентата на Ласе Халстрьом („Шоколад") „С дъх на канела" разказва за младия сержант Джон Тайри (Чанинг Тейтъм, „Уличен бой"), който среща красивата колежанка Савана Къртис (Аманда Сейфрид, „Мама мия!") по време на двуседмичния си отпуск от армията. Двамата се влюбват силно един в друг, но щастието им е помрачено от скорошното заминаване на Джон - той трябва се върне в армията за 12 месеца. През този период двамата си пишат писма и научават всичко един за друг. По-късно Джон се завръща при нея, но само за кратко, тъй като събитията от 11 септември 2001 го карат да избере дълга към момчетата от екипа си. Дългото му отсъствие обаче има необратими последствия за неговия живот и за живота на тези, които обича.
Има две причини този филм да ви хареса. Първата е, че служите в армията и тези проблеми са ви толкова на сърце, че самото им засягане на лента ви кара да избухвате в сълзи, без да се нуждаете от „екстри" като добра актьорска игра или по-интригуваща режисура. Чанинг Тейтъм е неубедителен в по-емоционалните моменти, а за химия между актьорите трудно може да се говори. Представянето на Аманда Сейфрид е на ниво, но сме я виждали и в по-добра форма, какъвто беше случаят с „Мама миа!". Диалозите между двамата - особено в началото - стоят не на място и не успяват да предразположат зрителя да се вживее. Ако това беше комедия, щяхте да схванете шегата.
Втората причина филмът да ви допадне е, че сте го гледала с приятелки и горе-долу не е имало значение кой ще бъде филмът, стига основните елементи „любов", „симпатичен човек без тениска" и „драматична смърт" да са застъпени.
За тези от вас обаче, които не са били с приятелки и не служат в армията (като мен например), филмът ще бъде лека щриховка по мотива за загубеното щастие в името на дълга. Лентата сякаш само се докосва до основните моменти и продължава да препуска нататък, без да се задълбочава в каквото и да е.
Така и не разбираме, защо точно тези двамата се обичат - то просто ни е сервирано като отговор на въпроса „ами, защо пък не?" Също така е лесно да ви се стори, че почти целият филм е един голям монтаж на фона на емоционална акустична китара - монтаж за любовта между Джон и Савана, монтаж за писмата им, монтаж за войната... Освен, че изглежда пресилено драматично, това успява да превърне филма в лековат преразказ на едноименния роман на Никълъс Спаркс.
Той от своя страна се утвърди като генератор на филмов материал на романтична тематика. С екранизации като „Тетрадката", „Нощи в Роданте" и „Незабравимата" Спаркс се превърна в главен виновник за хлипащите хора в киносалоните.
„Няма други автори в моя жанр. Никой не прави това, което аз правя", заяви той пред USA Today.
Може и да няма други, но ако случайно сте запознати с останалите му творби, „С дъх на канела" ще ви се стори просто един странно познат сюжет.
