Винаги оспорваният, критикуван и охулван, но предизвикващ реакции конкурс за песен на „Евровизия" приключи за пореден път. Този път обаче - изненада: спечели дует от Азербайджан.
Преди да дъвчем чуждите грехове, да погледнем себе си.
България направи каквото можа. След неуспеха на Поли Генова да прескочи полуфинала, част от пресата все пак призна очевидното - че бяхме загубили битката още преди да влезем в нея. По много и различни причини.
Друга част се утеши с факта, че Поли се представила достойно (макар че го направи по-добре на финала на българския конкурс) и изтъкна, че дори в чуждата преса тук-там има изненада, че не сме се класирали. Така е - видя се, че публиката в Дюселдорф хареса Поли и песента й, а само 6 точки не са ни стигнали до заветното 10-то място и участие на финала. Приятна изненада е, че България също хареса Поли и й спести поголовното оплюване, иначе по традиция заливащо всеки наш неуспял участник в конкурса.
Трета част по инерция винаги твърди, че България е на 33 морета, но ... (попълнете тук три съществителни по желание) ни спретнали заговор, иначе сме щели да бъдем първи. Без коментар.
Изводите за нас в крайна сметка са четири и са банални.
Първо, „На инат" е нелоша песен, но не е песенТА за „Евровизия".
Второ, Поли е добър избор за „Евровизия" - факт е че сама и на инат от нищо направи нещо, - но песен, визия, имидж... всичко при представянето й беше сбъркано и непрофесионално. Самото й представяне в Дюселдорф беше сиромашко - хоуммейд, без ефекти, без концепция. Не Давид, а Дон Кихот срещу Голиат.
Трето, най-после вероятно на всички стана ясно, че на инат се оцелява, но не се побеждава.
И четвърто - няма да стане така. Това го повтаряме всяка година и почти всяка година стъпваме на същата мотика.
Логичният въпрос е „а как ще стане тогава". Ами отговорът е прост - като Азербайджан. Всяка година вадят напълно нетрадиционна за местните им музикални, културни и религиозни дори вкусове и традиции песен. Всяка година влагат огромни средства в рекламната кампания на своите представители. И всяка година са сред десятката в класирането. Накрая просто спечелиха.
Азербайджан?! Според едни това е страна с огромни запаси и приходи от петрол, която може да си позволи всичко. Според други това са някакви забравени от бога екс-съветски овчари-мюсюлмани от Азия, какво общо въобще имат те с Европа?! И едните, и другите твърдят (от противоположни гледни точки): ама как ще се мерим (?!) с тях?!
И едните, и другите обаче бъркат. Мерим се - както с тях, така и с други по-малки и по-големи от тях и от нас. С тях се мерят и Германия, Франция, Италия... и тази година загубиха.
Геополитиката и петролът имат значение, никой не спори. Но вече не толкова географското положение и формалните признаци определят в кой свят и на кой континент си. А това дали например инвестираш в културата и образа на държавата си.
България не го прави - вече две десетилетия, упорито и целенасочено, при криза и икономически възход, при цар, премиер, червени, сини, жълти и всякакви. И полека нещата отиват към логичния си край - Азербайджан снощи културно „влезе" в Европа, а догодина Европа ще бъде принудена да влезе в Азербайджан, който като победител ще бъде домакин на следващата „Евровизия".
А България културно вече е някъде далеч в Третия свят, в миманса на Азия и Африка - и то не в челото му. Конкурсът на „Евровизия" само отразява болната истина, която мнозина у нас не искат дори да видят, още по-малко пък да признаят.
