„Честита ви новата 1984-та година, скъпи сънародници!“

Това беше най-разменяната реплика преди Нова година в българската част на Туитър.

Поводът – приемането на първо четене от парламента на промените в Закона за електронните съобщения с гласовете на ГЕРБ и Атака.

Въпросните промени, които многократно бяха отхвърляни даже от предния парламент, който никак, ама никак не беше известен с демократичността и свободолюбивостта си, бяха прокарвани и внасяни многократно – законно и незаконно. На онези депутати обаче им стигна здравият разум да не пускат кучетата на свобода. Тези сегашните обаче нямат дори такива задръжки – може би защото самите те са кучетета/ченгетата?

Поправките в закона превръщат България в тотално полицейска държава. Полицията може да следи и подслушва в реално време – и то напълно безконтролно, когото си пожелае, колкото си пожелае и когато си пожелае. И най-важното – не само полицията, но който и да е неин отделен представител.

Това няма нищо общо с разкриването на престъпления, което е претекстът за нарушаването на такива основни човешки права като тайна на кореспонденцията, неприкосновеност на личната информация, нарушаване на презумпцията за невинност и прочее. По закон полицията и сега има възможност да си върши работата. И как я върши тя?

Ето как. В многомилионна Франция има няколкостотин искания годишно за използване на СРС (специални разузнавателни средства, разбирай например подслушване) и неколкостотин присъди по делата, заведени след това въз основа на събраните с тях доказателства. В близо 10 пъти по-малка България има към 100 пъти (!) повече искания за използването на СРС годишно, а дали има и една осъдителна присъда след използването им, МВР не може да каже, защото „нямало данни“. Не мога да посоча конкретните цифри в примера по-горе, но всеки, който се интересува, може да ги намери – има ги многократно цитирани в Интернет.

Та МВР и сега подслушва и събира информация, но за кого, каква и с каква цел, щом това не стига до съда – никой не знае. Същевременно – логично – рейтингът на доверие на това МВР в очите на обикновените граждани все повече спада. Всеки втори ще ви каже в прав текст, че според него МВР и престъпниците не само не са във война помежду си, а обратното – служители на МВР помагат на същите тези престъпници в дейността им срещу обикновените граждани. Ще ви го каже и всеки журналист, пишещ по темата – МВР не е решението на проблема, МВР е част от самия проблем. Казва го – при това точно в деня на приемането на промените на първо четене – и вътрешният министър в прав текст: „В бандата на Наглите има бивши и/или настоящи служители на МВР, тя иначе нито би съществувала, нито би могла да извършва престъпната си дейност“.

Та в ръцете на това същото МВР и на същите работещи и сега добре в комбина с престъпниците негови служители оттук нататък се дава безпрецедентна, огромна мощ и власт за действия. Забележете пак – не срещу престъпниците, такава МВР има и сега, и винаги е имало (справка – използваните СРС-та), а срещу обикновените граждани.

И е много тъжно, когато толкова много от тези граждани казват „Ама мен какво ме засяга това, аз не съм престъпник и нямам какво да крия“. Да, и аз нямам какво да крия и не ме е страх принципно от нищо – от години слагам името си под онова, което пиша.

Но съвсем ясно усещам, че с поправките в закона от този момент нататък вече съм загубил сигурността си, свободата си, спокойствието си – без да съм направил каквото и да било. Пак подчертавам – не става дума за престъпление, а за каквото и да било.

От утре, ако например си бизнесмен, ще трябва да кажеш сбогом на мобилния си телефон и имейла. Всички важни срещи и разговори – само фейс ту фейс. Защото не знаеш кой от конкурентите ти има роднина или приятел в полицията. Ще трябва да се молиш да няма някое ченге или негов роднина, които да ти имат зъб за нещо си. Ще трябва да се страхуваш незнайно от кого и от какво дори и ако малко с нещо си по-различен от останалите – или дори да не си – да не те огрее каквото не очакваш откъдето най-малко очакваш.

Изобщо, добре дошли в „1984-та“ на Оруел. Големият брат вече те гледа, слуша и следи отвсякъде, дори в дома ти и в реално време. Който от вас е гледал филма Zeitgeist – ето това се случва, но не е световна конспирация и не ти слагат чип в тялото, но пак следят и записват и пазят в рамките на една година всяка твоя стъпка, всяко твое действие, всеки разговор, мейл, всеки посетен сайт, всяка написана някъде дума от теб във форум, чат, скайп или айсикю. Навскъде, всичко, безконтролно, нерегламентирано, неизвестно от кого и защо – вече е законно. Това е.

И не че има световна конспирация, но по правилник поправки в закона между първо и второ четене се правят в рамките на една седмица. Точно в тази седмица обаче – между Коледа и Нова година – парламентът не работи, почива. Кой тогава и кога ще ги внесе – ако въобще има такова желание?

Очевидно е, че това, което ГЕРБ и Атака ни натресоха, ще мине и на второ четене. Защо това не трябва да се случва, най-добре е описал Мартин Димитров в блога си, прочетете го непременно. Но то ще се случи.

Единственото, което може да се направи, е сериозен граждански натиск върху политиците и конкретно върху народните представители, гласували против този проект, да съберат достатъчно подписи и да дадат поправките на конституционния съд, който да ги обяви за противоконституционни. Не съм специалист по право, но мисля, че това беше редът.

А от момента, в който тези поправки бъдат одобрени на второ четене и влязат в сила, та до момента, в който евентуално бъдат обявени за противоконституционни – жална ви майка, скъпи сънародници! Събраните за вас данни в този период ще хранят някои хора цял живот, а вас ще ви изнудват с тях цял живот – колкото и да си мислите „ама аз съм обикновен човек, нищо лошо не правя, мен това не ме засяга“.

Свободата, Санчо, не се яде, но след милиони години еволюция човекът не е открил нещо по-ценно от нея на този свят.

Новините

Най-четените