Ако ви попитат дали случайно не сте човек второ качество, повечето от вас сигурно биха се обидили. Биха се засегнали даже тези, които иначе без да ги питат все мрънкат колко у нас това не е в ред или онова не е както трябва.
По-досетливите може би биха промърморили нещо за България в ЕС и как уж сме равноправни, пък не ни пускат в половината страни от съюза да работим и уж получаваме селскостопански субсидии, ама не са като европейските и прочие. Или как западняците гледат на нас като на втора ръка хора в ЕС.
Вероятно са прави, но не става дума за това.
Хайде да си поговорим за икономика, маркетинг и глобализация
Знаете ли, аз от доста време спрях да пия бира „Х", която иначе много обичам. Причината - вкусът й отдавна не е същият. Ако се взрете в малките букви на бутилката, научавате и защо - произведена е в Турция. Оригиналната холандска „Х" се намира само в големи бутилки - но цената им е солена за моя джоб. Турската „Х" може да е евтина, но е толкова далеч от истината, че по-добре за същите пари да си купите оригинална турска „Е", която никак не е лоша бира, или пък повечето произведени по лиценз у нас чужди бири. Те също не са „истински", но горе-долу го докарват.
В къщи много обичаме и шоколади „М" и все още купуваме чат-пат. Все по-рядко - защото те нямат дори бегла прилика с „истинските". Не защото са произведени в Своге, вместо в Швейцария - а защото вкусът е драстично различен, толкова различен, че - отново - на тази ниска цена оригиналните български „Своге" са едва ли не по-добри. Купете си от някоя верига един от гигантските грамажи „М" и същия вид „М", но в стандартната разфасовка и пробвайте. Ако не е надписът отгоре на опаковката, ще се закълнете, че това са два различни шоколада на различни фирми и с абсолютно различен вкус. Не съм гледал дали на етикетите им е изписано еднакво съдържание, но дори да е така, то в единия има примерно 5% соя, а в другия 45%. Каквото и да ви убеждава производителят, това са си два различни шоколада и вторият НЕ Е „М" и изобщо е второ, ако не и трето качество шоколад.
Вече схванахте защо ви попитах дали се чувствате второ качество хора, нали? Момент, не скачайте възмутено срещу гадните производители-измамници. Нещата не са черно-бели, каквито изглеждат след два произволни примера.
Да погледнем от другата гледна точка
Голяма мултинационална компания влиза на нашия пазар. Започва с внос на продуктите си и резонно те са скъпи. Пазарът обаче е малък и беден - доходите на хората са ниски, в пъти далеч дори от средните за Европа. Съответно стоките на компанията ценово са в луксозния сегмент, продажбите тук са малки и печалбата е незначителна.
Компанията обаче твърдо иска да печели на този пазар и решава да инвестира. Купува местен производител и след време започва да произвежда по лиценз продуктите си у нас. Разходите по вноса и транспорта падат, производството, данъчните условия и евтината работна ръка тук позволяват себестойността на продукта доста да се намали. Той тръгва хем на по-ниска цена, хем при повишен процент печалба, продава се масово за разлика от преди, компанията печели.
Икономическата теория, глобализацията и даже екологията тук възторжено ръкопляскат. Производителят печели както от оборота, така и от завишената печлба, потребителите получават достъп до хем по-качествени продукти и марки, хем на поносима за тях цена, не се замърсява и природата от хиляди ТИР-ове, прекарващи безсмислено стоки от единия край на континента до другия. Но както вече казахме, нещата изобщо не са черно-бели.
Ще го илюстрираме отново с пример
Преди години работих в Кипър и българската храна ми липсваше, особено киселото мляко, та постоянно мърморех. Един ден мой приятел кипърец гордо ми донесе някаква кофичка мляко и каза „Заповядай, подарък - българско кисело мялко". Погледнах - наистина така пише. Произведено в Кипър по лиценз и със специалната българска закваска и Бацилус Булгарикус. Отворих, опитах и... веднага го изплюх. Не знам какво беше това, но определено не беше „българско кисело мляко". И вкусът му беше отвратителен - значително по-лош дори от киселите млека на местните кипърски производители.
Не знам сега точно колко са, но „Ел Би Булгарикус" и към момента продава лиценза и закваската на поне дузина страни в света, включително например Япония. Жална им майка на потребителите на този „български" продукт...
Схванахте и тук поантата, нали? Има стоки, които са еднакви, където и да са произведени - един сапун „Фа" си е все същия, независимо дали е мейд ин Мексико или Индия например. Има други стоки, при които горе-долу може да се улучи ефекта на уникалния продукт - и бирите в повечето случаи би трябвало да са сред тях. Отново давам пример с повечето БГ лицензни бири, които не са шедьовър, но стават и турския „Х", който е далеч от истината.
Но очевидно има и стоки, които представляват просто една марка и нямат нищо общо с оригинала - и например млечните произведения почти всичките са в тази категория.
Но и това не е всичко
Някои продукти наистина няма как да са идентични с оригинала и е достатъчно, че производителите им се стараят поне да са качествени. Други компании обаче явно не са толкова ларж към потребителя и дори когато могат да произведат качествен продукт, умищлено не го правят. Кой знае какви боклуци - макар и безвредни, надявам се - има в българската версия на шоколада „М". Но разликата с оригинала наистина е толкова голяма, че това направо клони към измама на потребителите.
И това изобщо не е единичен случай, а масова практика - вносители и производители на уиски например нееднократно са признавали, че умишлено произвеждат и продават ментета на свои продукти!
И като оправдание те изтъкват съвсем разумни доводи - първо, така не позволяват на фалшификаторите да ги конкурират и да им изземат бизнеса, понеже парите по този начин отиват пак в истинския производител, и второ - предпазват потребителите от опасни и отровни ментета, понеже „фирмените ментета" (вижте само какъв израз!) са контролирано и доказано безопасни и просто вместо 12-годишно истинско марково уиски съдържат безвреден алкохол с ниско качество.
Финалът - какъв го искате: оптимистичен или песимистичен?
Ами изберете си сами.
Оптимистичен
Производството на "фирмени ментета" и маркови стоки по лиценз на локални пазари е един добър бизнес. Вече обяснихме - така компаниите печелят от по-бедни пазари, а потребителите получават добра стока (когато е добра, разбира се, което не е задължително...) на поносима цена.
Потребителите печелят и от по-голямото право на избор, което им създава пазарът с повече марки. В крайна сметка, онези, които четат дребните букви по етикетите, внимават какво консумират/потребяват и настояват за оригинално качество, в повечето случаи също не са лишени от избор - просто ще купят по-голямата разфасовка, която най-често е „истинска" и ще платят по-скъпо.
В общия случай няма измама, няма сериозно нарушени потребителски интересни и всички печелят. В цялата тази история няма световна конспирация, нито заговор на великите сили или световното масонство да изтровят и унищожат гордия български народ, няма национализъм, патриотизъм или изобщо политически интереси. Просто бизнес...
Песимистичен
Оптимистите могат да ви замерят с колкото си искат икономически доводи и оправдания, но ако погледнем само голите факти, картината е печална. Огромната част от българите просто не могат да си позволят истински качествени, оригинални стоки и купуват най-евтиното.
Нещо повече - дори когато отделят по някой лев повече от мизерния си бюджет, за да си купят нещо „истинско", те реално получават „фирмено менте". Нерядко последното е по-некачествено дори от аналогичния продукт на местните производители и марки, така че "изборът" на БГ потребителя в общи линии се свежда до това дали да плати малко повече или малко по-малко - но и в двата случая той все руча жабета.
И не се заблуждавайте, че вие сте по-информиран и по-заможен потребител - сигурно отдавна дори и вие сте научили, че „марковите" дрехи от „официални" вносители за много-стотин-лева доста често след седмица носене се разшиват, а след месец боята им почва да се разтваря не само от пране, но в по-драстични случаи и от потта ви, оставяйки неприятни петна по тялото. Просто защото са произведени в Турция, Мароко или Китай. Не че в тези страни няма и качествена продукция, но тя не стига до вас, а отива към по-заможните пазари в ЕС. Разправяйте ми още за „по-богат избор"...
Истината е, че щом сте българин, вие сте второ качество европеец и изобщо второ качество човек. И това в общия случай не зависи дори от това дали сте богат или беден...
