Чакан от едни, мразен от други, безразличен на трети, „Биг Брадър" пак е тук и ще окупира вниманието ни в следващите месеци. И това изобщо не зависи от това дали го гледате или не - той по традиция ще изскача от всички други ТВ предавания, от Интернет, ако не гледате ТВ, от разговорите на хората около вас, отвсякъде. Досега поне у нас няма провалил се сезон на „Биг Брадър", но в този... определено ще се лее кръв.
Започнаха нескончаемите словесни претакания „ама това ли са българите", „тези семейства ли са представителна извадка на обществото", „всичко това е воайорство за простаци" и цялата друга ала-бала, неизбежно съпътстваща това шоу. Коментари много и всякакви - кой където каквото го... боде.
Продуцентите, изглежда, пак са си свършили добре работата. Още като видиш участниците и ти става тъжно и жалко - дребни, нещастни хорица с изкривени съдби, пълни с комплекси и страхове, помпащи самочувствието си с една измислена, фалшива фасада, която само те не забелязват колко трудно поддържат.
Всичко това ще се срути бързо. А под напора на залога и на Биг Брадър страстите ще освирепеят, повърхностните задръжки и маски ще паднат, комплексите ще се развихрят, а алчността ще избие като мазно петно отгоре.
Куклите на Биг Брадър винаги излизат на сцената с надеждата, че може да победят или поне да спечелят нещо. Те никога не са разбирали, че с подправената колода карти на играта винаги печели Биг Брадър и сделката с него е сделка с дявола. А този път залогът е по-висок от всякога и играчите са по-отчаяни от всякога. Въпрос на време е да оплетат конците, които ги дърпат насам-натам. И тогава ще се лее кръв.
О, да се надяваме, че все пак не става дума за кръвта на участниците в буквалния смисъл на думата. Дано „Биг Брадър" се е погрижил за това...
Става дума обаче за обществото ни. И най-малката му градивна клетка, както обичаше да я нарича социализмът - семейството. Участващите семейства не са представителна извадка на обществото ни, но кой би отрекъл, че не представляват значими социални групи и модели - бедни, богати, средна класа, съпругът-ориенталец, властната жена, завряният зет, жената-кучка, тъпата путка (тези са поне две в шоуто), пълният нещастник, простакът, полу-идиотът, дори умилно-патриархалният модел на семейството на нашите родители.
Всички сме там - и това означава поне две неща.
Първо - ще се гледа.
Второ - ще боли. Много ще боли. Защото „Биг Брадър" този път е захапал най-болезнената тема на съвременния българин - семейството. Онова място, в което остават скрити всичките ни мръсни тайни и в което си градим фалшивите роли за пред другите, но където можем да играем само онази своя роля, истинската. Онова място, което трябва да е последното ни убежище („моят дом е моята крепост"), кошчето ни за душевни отпадъци и изворът на самочувствието ни - едновременно.
Въпросното място е един фалшив мит на консервативния съвременен българин за семейното щастие и благополучие, който... предстои да бъде пометен. „Биг Брадър" е като една голяма игла, която се е засилила да продупчи един отдавна наболял цирей, чието съществуване всички упорито отричат. И оттам ще се излее мръсотия.
Ще ги боли не само онези, които се познаят на екрана. Но и другите, дето даже не гледат. И дори онези, които казват „това са простотии за идиоти с долен вкус". Истината обикновено е неприятна и предизвиква точно такава реакция на пълно отричане, на страх от онова, което съзнателно или не криеш дори от себе си - и тя няма нищо общо с вкус, интелект или социално положение.
Никакъв филм, сценарий или турски сериал не може да се сравни с това. Това там са истински, живи хора и се случва наистина, макар и в една изкуствена и контролирана реалност. „Биг Брадър" е огледало на обществото ни, макар и криво. Ако картината в него не ви харесва, не обвинявайте огледалото. Това там сте вие... извинете, това там сме ние. И ще видим само това и само толкова, колкото искаме да видим.
Но на ниво общество реакцията ще е тежка. Това шоу винаги е предизвиквало широка обществена полемика. Но този път тя явно ще е по-сериозна отвсякога. Ще се лее кръв...
