Жените не слушат какво им се говори.
Повечето от нас, мъжете се изразяваме предимно късо, стегнато и по същество. Казано с една дума - ясно.
Жените обаче ще потърсят 5 телета под вола в нашите думи и ще открият 55 смисъла, за които никога не сме и подозирали (особено интересното е, че всичките ще са неверни). После ще гледат на кафе, ще хвърлят боб, ще прочетат хороскопа в два вестника, за да проверят дали сме ги излъгали и ще обсъдят думите ни с поне 3 приятелки и двама гея. Накрая ще се разреват, окончателно убедени, че не ги обичаме.
Жените просто не слушат какво им се говори.
....
Ранна утрин в офиса. Поне за мене е ранна, иначе е няколко минути след десет. Телефонът звъни.
- Здравей, можеш ли да говориш?
- Здравей. Слушам те.
- Ами мислех си евентуално днес ако може понеже ще излизам, ама не съм около твоя офис, а на другия край на града и нямам време, но ако ти имаш време и желание нали да се видим по някое време...
- Да. И?
- Ами кажи кога си свободен, щото нали аз като тръгна да излизам и ти нали каза да те питам първо кога си свободен, макар че първо трябва да ида...
- (изненадано) Ти погледна ли си часовника? Едва съм седнал на бюрото си, още не съм отхвърлил спешните задачи, че да погледна какво друго предстои днес и да си разпределя времето, не съм си изпил даже кафето, не съм си прегледал пощата... Идея си нямам кога бих могъл да се поосвободя, дай ми време поне малко работа да свърша и да се ориентирам.
- Добре, добре, аз знам, че си темерут, ама кога все пак да дойда, щото ще излизам, ама не при теб, а другаде, пък и после имам едни други неща, а и...
- (прекъсва я решително) Виж, зает съм в момента. Обади ми се когато тръгнеш за насам, малко преди да дойдеш.
- Ами аз... ще ти се обадя като свърша на другия край на града, само че после ще трябва, знам ли...
- (повтаря) Обади ми се малко преди да дойдеш.
- Не, чакай - ще ти се обадя като тръгна от вкъщи, ама аз няма да дойда при тебе, а първо ще ида на другия край на града, щото...
- Извинявай, ти не ми ли чу първите два пъти?
- (объркано) Какво да те чуя? Нали ми казваш, че не можеш сега да ми кажеш кога ще си свободен, затова аз ще ти се обадя от вкъщи да те питам кога ще си свободен и после...
- (ядосано) Хей! Ама ти ще ме чуеш ли най-после? (натъртва всяка дума с повишен тон) Обади се малко преди да дойдеш, независимо кога!!!
- Е, нали трябваше... ти каза... аз само да питам... иначе как да разбера в колко ни е срещата...
- (окончателно изгубил търпение) Виж, много добре знаеш, че естеството на работата ми е такова, че не мога да си уреждам срещи в работно време! Но отлично знаеш и че едно кафе винаги мога да изпия с тебе - само ми се обади поне 15 минути преди да дойдеш, за да мога да се освободя. Ок?
- (обидено мълчи) ... И аз те обичам, ама защо трябва да си толкова груб?
- Ама ти изобщо не ме слушаш! Колко пъти да повторя нещо, за да го чуеш? Ще ми се обадиш ли?
- (сърдито) Ще си помисля!
- Ама...
- Чао! (рязко затваря телефона)
- Ало!... Ало!!!...
...
Познайте дали тя изобщо се обади... Познахте - не се. Сигурно е обидена. Сякаш й казах „Не се обаждай!", а не (5 пъти подред) „Обади ми се!".
И това е жена, която има доказано по-високо IQ от мен...
Жените просто не ни слушат. Те предпочитат да живеят в собствената си психодрама. Това е.
