Изненада! Над 700 000 души се преброиха електронно до четвъртък на обяд. Това е станало за по-малко от две денонощия и половина - и въпреки първоначалния фалстарт на системата! Когато пишем това, вече сигурно са над 800 000, а когато го четете - може да са и над милион.
Около 40 процента от българите искат да се преброят в интернет, заяви доц. Марияна Коцева, председател на Националния статистически институт (НСИ) преди старта на електронното броене.
Проучването на института сочело, че в останалите европейски държави хората, които искат да използват интернет за преброяването си, са едва 20-25 на сто. Ако наистина толкова голям процент от българите се преброят от 1 до 10 февруари в интернет, ще оглавим класацията в ЕС, като нация, която се е преброила по електронен път, съобщи тогава доц. Коцева.
Специалистите обаче едва ли са очаквали и половината, че дори и четвъртината от тези потенциални е-граждани да се преброят наистина онлайн. Причината е ясна.
Нагледали сме се на фейсбук събития и протести с понякога десетки хиляди гласували онлайн „ще присъствам" и след това - 20-30 реално излезли граждани, сред които основната част са организатори и журналисти. На скорошен протест срещу мобилните оператори във втория по големина град в България - Пловдив, пък бе поставен своеобразен рекорд - не се яви... никой, дори и организаторите, съобщи ни неотдавна читател на Webcafe, който съвестно ни беше изпратил и снимки от пустия площад.
Социолозите пък отдавна знаят, че доста хора заявяват - по най-различни причини - че ще гласуват за еди коя си партия при предварително допитване, но реално на самите избори гласуват за друга или дори изобщо не гласуват. Затова и предварителните прогнози за изборите винаги са толкова неточни.
Масовото участие на българите в е-преброяването е много радващ факт. Не защото ще поставим евентуален рекорд в Европа - това е просто новина-любопитка за едни и самочувствие тип „Булгар, булгар...!" за други. А защото от него следват куп изводи - повечето доста важни.
На първо място - колко е важно държавата да не се бърка с излишни закони и регулации в един бизнес. Благодарение на това („това" - е свободният пазар, конкуренцията и частната инициатива) средният българин днес ползва интернет достъп с бързина и на цена, немислими за средния европеец и особено американец. И това - въпреки че по пенетрация (процент на населението, ползващ интернет) сме последни в ЕС, сочи безжалостната статистика.
Второ - колко е важно държавата да си върши съвестно работата и да отговаря на очакванията на гражданите си. Електронното преброяване ще спести този път доста усилия на преброителите (при толкова много онлайн преброили се), но следващия път ще спести вече и сериозен процент от разходите за преброяване като цяло (по-малко преброители), след като е ясно, че значителна част от хората го правят онлайн. На гражданите пък вече спести много нерви.
Но по-важното е, че след този иначе предварителен резултат на е-преброяването - но вече недвусмислен факт като изразена воля от гражданите - въпросът за е-правителството, който вече трето не-е-правителство дъвче без особен резултат, стои поставен със страшна сила на масата. Кога, господа управляващи? Докога ще ви чакаме?
Трето - нуждата от е-услуги в държавната администрация очевидно е крещяща, щом като консервативен и недоверчив човек като българина е предпочел да си троши сам главата в интернет, но не и да разчита на временно наети държавни служители да го преброят. Това е не толкова белег за напредъка на същия този българин в общуването му с новите технологии, колкото драстично лоша оценка за ефективността на държавната администрация по принцип и качеството на предлаганите от нея услуги.
А е-услугите и е-правителството вървят не само с хардуер и софтуер, но и с либерализиране на разрешителни и лицензионни режими, законови и подзаконови актове. Банално е да го повтаряме непрекъснато, но това ще съкрати бюрокрацията, ще намали държавните разходи, значително ще облекчи живота на гражданите и ще повиши качеството на предлаганите услуги от държавата.
Предишните две правителства увеличиха администрацията и броя на чиновниците. Но поне го направиха във време на икономически ръст. Правителството на ГЕРБ обаче работи в условията на (финансова и всякаква друга) криза. И до момента няма никаква ясна политика, камо ли дългосрочна по тези въпроси - е-правителство, облекчаване на законовите ограничения за бизнеса и гражданите, съкращения на държавната администрация.
Четвърто - онлайн демокрацията и онлайн обществото все пак съществуват и не само не са маргинални фактори, а обратно: вече са мощен фактор, който при това тепърва ще набира сила. Това на пръв поглед изглежда маловажно, но всъщност е политически фундаментално.
Повече нито един роден министър, управник или държавник не може да си позволи да пренебрегва интернет и да твърди, че го критикували шепа кресльовци - блогъри, компютърни маниаци и подрастващи. Говорим за стотици хиляди и милиони българи онлайн. Всички родни политически партии, взети заедно, нямат и една десета членска маса, сравнени с онлайн обществото.
Както е-преборояването показа и на най-големия скептик, зад всеки клик в интернет стои един съвсем конкретен и реален, неанонимен гражданин. Той може и да не излезе на площада да протестира срещу някое конкретно действие, политика или партия, но охотно и недвусмислено споделя мнението си онлайн - и на това мнение трябва да се гледа изключително сериозно. Просто защото при определени условия той може и да излезе на улицата.
Игнорирайте го постоянно и го ядосайте с някое ненужно, незаконно и крайно глупаво действие - като например да спрете торентите - и той като нищо ще бутне правителството за по-малко от седмица. Това ви звучи пресилено? Може би. А може би не - вижте какво става в арабския свят: хората търпят понякога дори десетилетия, но в един момент и една искра е в състояние да ги накара да избухнат. И ролята на интернет е ключова в този процес.
Пето - всичките други изброени дотук изводи водят вече логично и до големия въпрос: електронно гласуване - кога? Преброяването е веднъж на 10 години, докато за същите 10 години гласуваме два пъти за президент и (усреднено) 5 пъти за парламент и общински власти общо. Или общо 7 пъти избори за 10 години. Това са вече много пари.
С въпроса за гласуването по интернет не трябва да се прибързва - има много сериозни експертни мнения против, въпреки всеобщото разбиране, че това е бъдещето и то е неизбежно.
Не трябва обаче и да се изостава, а към момента изоставаме и то не поради някакви принципни трудности, а единствено заради липсата на политическа воля. Тройната коалиция каквото можа, направи - само и само да бъде отложен този въпрос, който видимо не беше в неин интерес. Какво ще направи ГЕРБ - ще видим, но пред сегашното правителство въпросът вече стои остро.
Накрая, ако обобщим всичко това, остава един императивен, ултимативен (извинете за чуждиците - б.а.) генерален извод - е-народът вече си иска е-правителството.
Е?...
браво авторе... евалла...
г-н Русиновски, не мога да се съглася с вас в частта за временно натеия държ. служител и аналогията с недоволството на хората от държавните служители. Половината от електронно-преброилите се действат с презумпцията "абе, тоя кво ше ми гледа в къщата." А временно наетият държавен служител е вашият беден съсед, съкратен от правителството на ГЕРБ от реална държавна служба на 58 години и останал без работа до пенсия /63 години/. Нека познаем колко хора ще се избият за човек, работил 30 години на бюро. Държавният служител /отново в общия случай/ работи срещу стотинки, а андрешковското отношение към него е присъщо на българите и е възпято в литературата
Прекрасна статия. Също така е-народът залужава и министър-председател и администрация, която познава компютъра. Но същия този народ си ги избра...
Висока оценка за автора. Отдавна не бях чела тук нещо смислено.
Емо, точно така е. Направих преброяването на народа около мен с единственото желание да не ги безпокоят разни навлеци, които да се представят за преброители.
Да, хората се страхуват от навлеци у дома си. В нашия блок живеят доста възрастни хора (над 80). Извърших им електронно преброяване с чиста съвест. Жал ми е обаче за прброителите, които са разчитали, че ще вземат по 1.40лв., но можеш ли да бъдеш сигурен кои са истниски преброители и кои не?! Извинявам се за аналогията, но колко от просяците са истински изнемогващи и колко не са. У нас наред с истинското винаги върви и ментето. Май че за всичко е така, като помислиш. Ментетета са още от Народното събрание... Това е България!
Прекрасна статия, в България единственото което ни е на световно ниво е Интернет и обхвата му сред населението, въпреки че има разни личности които искат да усвояват пари за масовизирането му.Имаме идеална стартова позиция за навлизане на администрацията в 21 век ама как ще стане това с тая администрация.
Браво г-н Русиновски !
Според мене преди да се въведе електронно гласуване, което аз одобрявам е необходимо да се реализира електронна администрация и да започне да функционира както в Естония.Първата стъпка е държавата да поеме цената на електронен подпис за всеки гражданин, не е толкова скъпо това.Защото драги събеседници 560 000 държавни служители в България е невероятен абсурд.