Кирил е роден в мъничко градче в Северозападна България. След промените на 10 ноември идва в София и става професионален шофьор. Върти геврека в столицата 13 години. Докато един ден вече възрастните му родители се разболяват тежко.
Той няма особен избор - връща се в родния си град да ги гледа. Все ще намери някаква работа и там, колкото да преживява.
Само че градчето, което помни от времето на соца, вече не съществува. Няма го големият завод, няма ги и малките, няма го туризмът, няма нищо. Не съществува изобщо никаква работа, освен няколко общински и държавни служители, всички останали са безработни. Те и останалите толкова са останали - населението на градчето се е стопило наполовина.
Кирил остава там 8 години - безработен и на социални помощи. Докато двамата му родители - над 80-годишни, полека си отидат. Жена му си тръгва на шестия месец, взема и децата - той няма как да ги гледа без работа и на социални помощи. На втората година се развеждат.
Днес Кирил е към 50-те. Свободен е - няма родители, няма жена и деца, няма... всъщност никого и нищо. Може вече да отиде където си иска и да работи каквото си иска. Но е загубил не 8 години, а всичко в живота си.
Можеше ли да постъпи иначе?
Тази история е истинска, само името на Кирил е друго. А самият Кирил е отговорът на много въпроси, които изникват и тепърва ще започнат да изникват с обобщаване на данните от преброяване 2011.
България се е стопила с 600 000 души за 10 години. Или с по един голям областен град всяка година...
Северозападният регион - и без това често наричан от жителите му Северозападналият, като той е и официално най-бедният регион в целия ЕС според статистиката - е намалял с над 100 000 души. Област Видин вече е 100 000 души - а преди 20 години само областният град беше към 75 000, като към него имаше още 5 града в областта и още 5 общини с десетки села всяка.
Днес във Видинска област вече има две села, в които няма нито един живущ и обезлюдяването ще продължи да се засилва през следващите години.
В община Бойница - най-малката община в страната - пък почти не е останало население в трудоспособна възраст, съобщи за радио „Фокус"-Видин областният управител на Видин Пламен Стефанов. Когато се откриват работни места по някои от програмите, ние нямаме кого да назначим, споделя Анета Генчева, кмет на Бойница.
В пет села само от община Димово живеят до 50 души. В тези села от години живеят само пенсионери, средната възраст е над 70 години. В тези села не се раждат деца и няма хора, които да се завръщат и да живеят там, съобщава кметът на община Димово Тодор Илиев. Самият общински център град Димово се е стопил до едва 1300 души - за сравнение двойно повече, 2600 души живеят в едно от съставните села на общината - Арчар.
Напълно обезлюдени и изоставени села, както и такива с по няколко жители в България има още поне от 70-те години. Но това никога не е важало за този регион.
Хората в този край са устояли успешно на келтски, римски, турски и всякакви други нашествия. Напротив, дори за времето си тук е имало богати, големи и славни градове-провинции на големи европейски империи. Всъщност, например мост над Дунава при Видин е имало още по римско време - постижение на цивилизацията, което все още не е повторено близо 2000 години по-късно. Големият упадък на региона идва по времето на социализма, но дори и тогава той остава крайно беден, но не и обезлюден.
А сега, по предварителни данни на Териториално статистическо бюро-Видин през 2030 година в цялата област Видин ще има 78 000 жители. Тоест, ще изчезне още една четвърт от сегашното население...
Къде отидоха тези хора?
Възрастните и пенсионерите просто си отидоха по естествен начин. Средното поколение потърси начин да работи и да се издържа. Не го намери в региона и го потърси другаде, някои в София като Кирил, а повечето главно по света - Италия, Испания, Гърция. Младите пък отидоха да учат - в големите градове или в чужбина - и огромната част от тях повече никога не се върна.
Видин и Северозападнала България може да не се представителна извадка за България. Но онова, което се случи с хората в този край, се случи всъщност с цяла България.
Можеше ли да бъде иначе?
Сигурно можеше. Правителството на Костов гасеше пожар и реанимира държавата и икономиката, които изпаднаха в колапс след „бляскавото" управление на БСП в средата на 90-те, което доведе страната до национална катастрофа без война.
Но правителствата на царя и тройната коалиция управляваха в разкош - икономически възход, повишаване на БВП, намаляваща безработица, засилваща се европейска интеграция и увеличаващи се европейски фондове, бум на туризма и строителството. Можеше да се създаде целева програма и съответен фонд, който да се насочи приоритетно към няколко области - за подобряване на местната инфраструктура, за реновиране на изоставени къщи по селата по европейски стандарти и отдаването им под наем или продаването им на чужденци.
Не е като да нямаше масов интерес от страна на британци например. Не такива със спекулативни капитали, разчитащи на бързо забогатяване от препродажбата на някой хотел по Черноморието или в Банско. А от обикновени английски пенсионери, търсещи спокоен, евтин и природосъобразен начин да доживеят старините си в следващите 10-20 години - нещо, което ние можем да им предложим на цената на един панелен апартамент в Манчестер.
Само че като видяха как 20-те километра до близкия по-голям град се вземат за над половин час по разбития като от бомбардировки път дори с джип, как в селото токът никога не е 220 волта и не могат да включат никакъв модерен електроуред, а тоалетната е в двора... и повечето от тях се отказаха. И отнесоха парите си например... в Африка, където на немалко места е по-добре. А заедно с тях отнесоха и надеждите ни за просперитет и нормална жизнена среда в по-малките населени места.
Държавата можеше да използва този шанс. Да го провокира, промотира, рекламира, да подготви, реновира и създаде инфраструктурата и да се възползва от положителните странични последствия.
Защото българинът е консервативен и традиционалист, а и инат. Ако имаше нормална жизнена среда около себе си и работни места колкото да преживява, дори и обслужвайки чужденците у нас в сферата на строителството, ремонта, услугите и търговията, той никога не би оставил децата и родния си край, за да хукне немил-недраг да се скита по света.
Е, държавата не го направи. И сега бере плодовете на недалновидната си политика.
Време да се живее и време да се мре
А Кирил? Имаше ли той избор? Можеше ли да постъпи иначе?
Имаше. Можеше да иде не в София, където заплатата му на шофьор е достатъчна за семейството му, но не и да помага на родителите си в провинцията. Можеше да иде в чужбина. Със сигурност щеше да изкарва достатъчно, за да наеме гледачка за възрастните си родители. Цинично е, но те все щяха да умрат, само че Кирил нямаше да жертва безсмислено 8 години от живота си - и в крайна сметка да остане съвсем без него.
Само че и Кирил е традиционалист, консервативен и инат. Той не би могъл да си представи така нещата - нали има задължения към онези, които са те родили и отгледали. А и да тръгнеш по света - пак няма гаранция че ще успееш, камо ли че ще задържиш семейството си.
Да, гаранции няма за нищо в живота. Но има избори, които са правилни, макар и неприятни. И други избори, които ни харесват, но които ни водят до задънена улица. И понякога има шансове, които не бива да се изпускат.
Ако ние като държава - и като отделни хора - продължаваме да не правим изборите, които трябва, а вместо това избираме онези, които ни се иска, сигурно си заслужаваме участта.
В такъв случай не бива да се оплакваме, че сме намалели с 600 000 за 10 години. Ако нямаме волята и желанието да си променим мисленето и съзнанието, имаме само два пътя.
Да гледаме как полека ставаме един застаряващ и измиращ народ без бъдеще. Или всички да си опаковаме багажа и да заминем някъде другаде, а последният да затвори вратата и да угаси АЕЦ Козлодуй.
Или накрая ще се научим да правим изборите, които трябва?
„Народе????"
