Шокиращи данни за полицейско насилие и произвол изнесе днес Българският хелзинкски комитет (БХК) (виж подробностите в линка вдясно).
Сухата статистика на цифрите - починали, осакатени, пребити - звучи жестоко. Отделните цитирани случаи докарват нормалния човек до ужас и нямо отчаяние. Защото независимо дали си дете, младеж, университетски преподавател или българин от ромски произход - никой не е защитен, както недвусмислено показват фактите. Следващият утре може да си ти - достатъчно е някой „погрешка" да те сметне за „заподозрян" и никой повече не може да ти помогне.
Тъжното не е, че има полицейско насилие. Тъжното не е дори, че България де факто се превръща все повече в полицейска държава. В крайна сметка, управляват я хора, завършили МВР-академията в Симеоново - ако не ви харесва, да не сте ги избирали. А полицейско насилие има навсякъде по света.
Тъжното, ужасното, срамното е, че няма нито един ефективно осъден полицай у нас по всичките 27 осъдителни присъди за полицейско насилие, решени досега от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.
В единствения случай, в който полицаи-насилници въобще са осъдени, те получават условни присъди, и то за минималното наказание, предвидено от закона.
Във втория случай, в който полицаи въобще са дадени на съд, Върховният касационен съд ги оправдава за побоя, който нанасят на 14-годишно дете, погрешно взето от тях за "извършител".
В третия случай, в който обвиняеми полицаи са дадени на съд, докато властите протакат производството, давността изтича и то е прекратено.
В четвъртия случай на внесени обвинителни актове военният съд отказва да гледа делото и два пъти го връща на прокуратурата на основания, които ЕСПЧ намира за невалидни. В никой друг от случаите, решени досега от Страсбург, прокуратурата не внася обвинение срещу полицай-насилник в съда.
Няма данни за нито един дисциплинарно наказан полицай за тези случаи. Няма уволнени, някои дори са повишени.
Да, на същата кръгла маса Върховната касационна прокуратура изнесе данни за подведени под отговорност полицейски служители, които на пръв поглед опровергават твърденията на БХК и звучат впечатляващо. Само че нито едното, нито другото е вярно.
„Няма противоречие, данните на прокуратурата не са специално за случаи на полицейско насилие, а за всякакви престъпления, извършени от полицаи. Т.е. в това общо число влизат освен случаи на полицейско насилие, и такива на подкупи, рекет, и т.н. - но не знаем от кое по колко са", каза за Webcafe.bg Яна Бюрер Тавание, директор кампании и комуникации в БХК.
„Съответно, от тези данни не стана ясно и колко от осъдените служители на МВР са осъдени именно за прояви на полицейско насилие. И ефективно осъдени ли са, или не", добави тя.
Иначе само за 2008 г. са заведени 1807 преписки, образувани са 408 досъдебни производства, 125 служители са осъдени. Освен, че тук става дума за всякакви престъпления, а не само за полицейско насилие, бройката е обща за служители на МВР, ДАНС и затворите. Като имате предвид, че само МВР наброява 61 170 души (колкото е един средно голям областен град), то значи служителите там са почти като ангели, за да има толкова малко присъди за една година. Де да беше вярно...
Картината става още по мрачна, ако отчетем и още няколко други фактора.
Първо, когато точно онези, които трябва да бранят най-ревностно гражданите, законите и спазването на същите закони, ги нарушават, то спасение и справедливост не дебнат отникъде. Заличава се и без това понякога невидимата в очите на гражданите граница между полицаи и престъпници.
Второ, това отправя много негативен сигнал към обществото. И към престъпността.
Трето, говорим за полицейска държава, а това на практика означава, че сме се отказали от някои наши права за сметка на сигурността. Е, и какво - получихме ли повече сигурност? Намаля ли престъпността? Влязоха ли престъпниците в затворите? Отговорът и на трите въпроса е „не".
Напротив - всички шумни акции на МВР се оказаха сапунени мехури, а практически всички обвиняеми са на свобода. Октоподът не само не е смачкан, нито дори осъден, а протяга пипала да стисне самата държава и негови жертви вече са... самите борци срещу престъпността. За сметка на това полицейската държава само окуражава репресивните органи още повече - и най-важното, безнаказано - да нарушават правата на обикновените граждани.
Изводите са уморително ясни, банални и повтаряни много пъти.
Всеки, който заменя свобода срещу сигурност, губи и двете. Всеки, който иска повече полицейщина, накрая сам става нейна жертва. Насилието ражда не справедливост, а само повече насилие. А когато слоновете се бият, най-много страда тревата под краката им.
И накрая стигаме до все същото безнадеждно заключение, че с такава полиция бандити не ни трябват.
Очевидно не това е верният път. Или е очевидно само за всички останали - без управляващите?
