Жега е. Искам да съм негър в щата Алабама.
Или не, искам да съм куче във Великобритания. И там е жега, ама дават на кучетата сладолед. При това кучешки - с вкус на пиле и английски бисквитки. Дават им го безплатно природозащитните организации с мотива: „Всички се грижат за хората, за да могат да преживеят горещините. А сме забравили за кучетата, на които също им е горещо".
Искам да ида на село, каза едната ми колежка. Нямаше предвид на почивка или за малко.
Аз пък накрая ще емигрирам от тази държава, закани се другата, макар още да не бе чула за кучетата във Великобритания.
И на двете им е жега, но не от това им идват такива мисли.
Докато във Великобритания явно вече са се погрижили за хората и сега остава да се погрижат и за кучетата, то у нас... знаете как е.
Докато британците дават безплатно сладолед на кучетата да не им е горещо, тук министърът Вежди взема хляба от устата на половината културни дейци в страната. Филхармонии, театри, опери, оперети и балети се сливат, ама така, че повечето от тях направо изчезват.
Жега е, вика министърът Вежди, няма пари. Няма за хората, но има за някакъв си Лувър (?!), който той строи насред София. И какво ще показва той там в този музей на културата - след като първо унищожи самата култура? Восъчни фигури? „Ето, моля, това е восъчната фигура на пловдивския тенор Калуди Калудов. Много талантлив приживе. А ето там е мумията му. Малко е изсъхнала - умря от глад(на стачка) след като затворихме Пловдивската опера".
Тц, няма да стане така, не бойте се. Тоест министър Вежди ще умори културата, но мумия или чучело на Калудов в БГ Лувъра няма да има. И причината е проста - като обяснение на министър: „Българският театър, опера и оперета ще се реформират чрез естествен подбор. Така талантливите няма да губят за сметка на посредствените".
Така с първото изречение министърът на културата разкри, че под култура разбира културата на джунглата и хвърли въпросната на лъвовете. А от второто явно следва да се разбира, че Калуди Калудов, Пловдивската опера, балет „Арабеск", Сатиричният театър и още десетки културни институции не са от „талантливите", а са „посредствените". Брей какво око, какъв аршин, ама ги разкри министърът!
И какво ще правят посредствените културни дейци, след като ги съкратят?
Ще отидат на село. Да копат. По-близо до масите. Той и комунизмът точна така я искаше културата едно време, ма не успя съвсем да се справи.
А другите ще емигрират в чужбина. Пак като едно време - най-непримиримите и талантливите сами бягаха или ги гонеха в чужбина. Дали пък в кабинета на Рашидов не стои портрет на Брежнев?...
Няма как да знаем.
Но знам едно - гледката на Пловдивската филхармония, изпълняваща в жегата 7-ма симфония на Шостакович пред сградата на Министерския съвет ще бъде абсурден апотеоз на дейността на скулптура Рашидов като министър и едновременно реквием на българската култура. Нещо като краят на Титаник, когато оркестърът свири за последен път, докато корабът потъва и музикантите си вземат сбогом един с друг и с диригента. След това изпълнение спасяването на давещите се... остава дело на самите давещи се, както бяха казали едни други класици.
Този абсурден пърформънс трябва да се случи. Защото не си представям телевизия по света и у нас, която не би изпратила свой кореспондент или екип да заснеме такова уникално събитие. А има нужда - едно, да получат музикантите малко реклама и оттам шанс да се спасят нанякъде далеч от тези географски ширини.
И второ - за да се запомни настоящият културен министър в историята. Да ехти името му от урва на урва и от век на век. Да помнят и повтарят поколенията - той кла българската култура тъй, както турчин не я е клал. В предното изречение не етносът на министъра има значение. А делата му.
Жега е. Може би и аз говоря глупости. Но аз поне не съм министър... без култура.
Искам да съм куче във Великобритания!
