Талибаните в Афганистан винаги са имали сложни отношения що се отнася до търговията с наркотици. От една страна наркотиците са абсолютно забранени според консервативните ислямски закони, докато от друга - те носят добри приходи и прехрана за райони в Афганистан, където цели общности просто нямат друг поминък.
Открай време страната е считана за един от световните центрове за производство и разпространение на хероин и опиум. Това е така, защото климатът и условията там са идеални за отглеждането в индустриални количества на растения като опиумен мак или ефедра.
Второто е основна съставка за производството на ефедрин, който от своя страна служи като прекурсор за производството на метамфетамини.
Затова и територията от Пакистан, през Афганистан, до северната част на Иран се нарича Златния полумесец и се счита за една от двете водещи зони в света за производство на опиум. А Афганистан има централно място в нея.
Едно от първите неща, които обещаха талибаните, когато окончателно завзеха страната през лятото на 2021 г., бе да наложат пълна забрана за отглеждането на опиумен мак. Самата забрана стана ефективна през април миналата година и паралелно с нея влезе забрана и за отглеждането на ефедра.
Само че техният ефектът на ограниченията би могъл да се усети едва към края на тази и началото на следващата година, тъй като те не важат за миналогодишната реколта.
Така за 2022 г. производството вместо да намалява, всъщност нараства, както показва доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността.
В рамките на годината обработваемата земя за отглеждане на опиум се е увеличила с 32%, а произведената реколта е третата най-голяма от 1994 г. насам. Приходите също се увеличават. ООН оценява опиумните печалби за фермерите в Афганистан на 1,4 милиарда долара за 2022 г., което е три пъти повече от 425 милиона долара за предишната година.
Действително трудно е да е каже до каква степен талибанското правителство в Кабул е поело сериозен ангажимент за окончателно изкореняване на търговията с наркотични вещества.
От една страна правителството иска от международната общност да вдигне всички наложени икономически санкции, които парализират икономиката и са замразили милиарди долари средства в западни сметки.
От друга обаче много фракции в рамките на движението винаги са се възползвали от приходи, свързани с търговията на наркотици и така финансираха войната си срещу САЩ и НАТО.
Друг фактор би бил свързан с неспособност на самото правителство да наложи забраните заради особеностите на самата държава Афганистан, която е изключително силно децентрализирана и реалната власт на терен се държи от регионални и местни племенно-кланови лидери на общности.
Когато в определен район от дълго време насам почти единствения поминък е отглеждането на непретенциозен и лесен за отглеждане опиумен мак, много трудно би било преминаването към по-сложни култури, които изискват и допълнителни инвестиции - най-вече в напоителни системи и модерни технологии за регион с перманентен дефицит на вода.
Тежестта на всичко това се увеличава много от огромните нива на корупция в държава, където заобикаляне на правила и забрани е въпрос на точната сума.
И все пак талибанско правителство е имало известен успех в ограничаване на производството.
Последното тяхно управление преди войната със САЩ и НАТО успява да наложи забрана върху производството и търговията с опиум. Това се случва за кратък период от време в началото на века и е свързано с прилагането на брутални физически наказания за провинилите се.
Тогава за кратко се наблюдава глобален спад на разпространението на хероин, но получилият се вакуум бързо бива запълнен от нещо дори по-опасно.
"От началото на 2000-те години нататък имахме проблем с фентанила в Балтийските страни, особено в Естония, където той беше отговорен за високи нива на смъртни случаи от свръхдози", твърди за Politico Пол Грифитс от Европейския център за наблюдение на наркотиците и зависимите (EMCDA). "Фентанилът се оказа много дългосрочен проблем."
Толкова дългосрочен, че кризата с фентанила в страната се счита за приключила едва през 2017 г. заради действията на властите. Все пак Естония продължава и до днес да бъде държавата в Европа с най-висок дял на свръхдози, свързани с фентанил, според информациите на EMCDA.
При намаляване на хероина стои реалната опасност той да бъде заместен на пазара от синтетични опиоиди като фентанил, който е около 50 пъти по-силен наркотик. Също така е и доста по-евтин.
Данни от САЩ на Центъра за контрол и превенция на заболяванията показват, че през 2020 г. е имало над 58 000 смъртни случая, свързани с употребата на синтетични опиоиди. За миналата година те са се увеличили до 68 000.
Опасенията са, че проблемът в САЩ може да се прехрърли и към Европа, имайки предвид няколко малки заловени пратки в Белгия от началото на тази година и прдупреждения от страна на Вашингтон.
Белгийският министър на правосъдието Винсент Ван Куикенборн е готов за най-лошото в случай, че европейският пазар бъде залят с фентанил.
"Все още не се е случило, но трябва да бъдем много, много бдителни", смята той, като отбеляза, че мексиканските картели Синалоа и Халиско могат лесно да се възползват от ситуацията, тъй като вече имат богат опит зад Океана с производство и разпространение на фентанил, смесен с кокаин.
"3 милиграма фентанил може да бъде смъртоносна доза. Можете да убиете 3000 души в Белгия с 10 грама", твърди Ван Куинкенборн.
Това показва до каква степен биха могли да бъдат опасни вещества като фентанил, ако започнат все по-масово да се използват като заместител на хероин, дори и да е само под формата на добавка за подсилване на други нелегални препарати.
"Ако забраната на талибаните наистина доведе до драстичен спад на разпространението на хероин от опиумен мак, това може да създаде възможност да видим повече синтетични опиоиди на нелегалния пазар в Европа", смята Пол Грифитс.
